Фаринкс


Гълтач

Поради морфологичните промени, които възникват по мозъчните обвивки, бактериалните менингити се наричат още гнойни менингити.

Бактериалните причинители (основно Neisseria meningitidis и Streptococcus група В) могат да достигнат до централната нервна система по няколко пътя: чрез разнасяне от кръвта (хематогенен път), по съседство (чрез предаване на инфекцията от съседни възпалителни огнища) и директно (чрез проникване на причинителя при хирургични интервенции или черепно-мозъчни травми). Най-често менингитът настъпва вследствие първоначална колонизация ( „заселване”) на причинителя в областта на носната и фарингеалната (на гълтача) лигавица. При определени условия бактериите могат да преминат в кръвта, да преодолеят защитните фактори на имунната система и да достигнат и инвазират менингите (мозъчните обвивки). Така менингитите могат да се разделят още и на първични – такива, при които има директно увреждане на централната нервна система и вторични – дължащи се на инфектиране на мозъчните обвивки от друго възпалително огнище в организма.

Менингококовият менингит е само една от формите на менингококова инфекция. Тя се предава по въздушно-капков път. Най-често при контакт с инфектирани лица, които излъчват причинителя чрез отделяне на капки и пръски от носа и гърлото. При зарзения с Neisseria meningitides инфекцията може да протече най-разнообразно -  субклинично, като инфекция на горните дихателни пътища, само като носителство (без клинична изява)  или различни клинични форми:

·       менингококов назофарингит;

·       менингококов гноен менингит;

·       менингококов сепсис (менингококцемия) – разпространение на бактериите в кръвта и вътрешните органи;

·       свръхостър менингококов сепсис.

Менингококовите бактерии притежават множество фактори на патогенност, чрез които предизвикват болестните промени в организма. Те притежават капсула, която има защитно действие и адхезивни пили (власинки, косъмчета), чрез които осъществяват прикрепване и инвазия. Поради своите рецептори от сиалови киселини те имат изразен невротропизъм – „насоченост” към нервната тъкан. Според антигенния си вариант  найсериите се делят на няколко серогрупи (А, B, C, Y, W-135 и др).

Вторичните менингити се  предизвикват най-често от стрептококи, стафилококи, салмонели, хемофилус инфлуенце (изброените бактерии могат да са причинители и на първични менингити, т.е може да не се открие първично инфекциозно огнище в организма) . Болестните прояви са сходни както при менингококовия менингит и се дължат на различните фктори на патогенност и вирулентност, характерни за отделните причинители: ензими, токсини, капсула, пили и др.