Херпесни вируси и автоимунни заболявания на щитовидната жлеза

13 Февруари 2012

Автоимунните заболявания са комплексни състояния, дължащи се на генетични, ендогенни и външни фактори. Вирусните агенти са един от факторите на околната среда, който често се обсъжда като отговорен за автоимунните болести.

Учени от фармацевтичния факултет в Дамаск изследвали тироид-пероксидаза- и тироглобулинови антитела, преди премахване на щитовидната жлеза у 100 пациенти. Половината от пациентите имали автоимунно тиреоидно заболяване (тиреоидит на Хашимото, Базедова болест), а останалите имали увеличена щитовидна жлеза (струма, гуша) и се използвали като контролна група. Всички щитовидни жлези се изследват за ДНК от херпес симплекс (Herpes Simplex virus тип 1 и 2), варицела-зостер вирус (Varicella Zoster virus (VZV), Епщайн-Бар вирус (Epstein-Barr virus (EBV), цитомегаловирус (Cytomegalovirus (CMV) и херпес-вирус тип 6 (Human Herpes virus тип 6 (HHV-6).

ДНК от изброените вируси не била засечена чрез PCR нито при щитовидните жлези, болни от автоимунни заболявания жлези, нито в контролната група, докато измерените преди тиреоидектомия антитела, били значително повишени при пациентите с автоимунно заболяване.

Настоящото проучване не доказва категорично връзката между човешките херпесни вируси и автоимунните заболявания на щитовидната жлеза. Може би подобна връзка ще бъде доказана при по-разширени проучвания.