Вегетарианската диета променя чревната микрофлора
04 Февруари 2012

Съставена от около 1014 микробни клетки, чревната микрофлора е най-голямата микробна популация, обитаваща човешкото тяло. Все още, обаче, не е ясно как влияят различните диети върху чревните бактерии. Наличието на множество нормално обитаващи чревния тракт микроби неоспоримо доказва техния полезен ефект върху организма. Те оформят микробна бариера срещу заселване и размножаване на патогенни микроби, като Clostridium difficile и Salmonella. Тази функция частично се изпълнява от анаеробни видове като Bacteroides и Bifidobacterium, но Lactobacillus, Escherichia coli и Enterococcus също са част от микробната бариера. Всички те допринасят за т.нар. „резистентност към колонизация”, която се дължи на няколко механизма. Доминантните полезни бактерии в чревния тракт потискат колонизацията на патогени, като заемат рецепторите върху мукозните клетки. Освен това коменсалните микроорганизми отделят бактериостатични и бактерицидни вещества (късоверижни мастни киселини, хидросулфид, антибиотици, хидроген пероксид и др.), които потискат растежа на патогенна флора.
През 1970г. епидемиологични проучвания показват връзката между чревната флора и рака на дебелото черво. Изследват се интензивно последствията на диетата върху състава на чревната флора. Заключения, обаче, не били направени. По-късно се споменава за връзката между чревните микроорганизми и някои автоимунни болести, заболявания на червата, разстройства при хранене и дори затлъстяване.
Скорошно проучване изследва фекални проби на вегетарианци и хора на обща диета, включваща и месо. Участниците били разпределени по групи според пола и възрастта. Проучването недвусмислено доказало, че храната, която приемаме, оказва влияние върху състава на непатогенната чревна флора. Пробите, взети от вегетарианци, показали значително по-ниски нива на анаеробните видове Bacteroides и Bifidobacterium. При други проучвания подобна връзка не била доказана. Поддържането на вегетарианска диета води до повишен прием на въглехидрати и фибри, което води до по-ниско рН на фекалните проби от вегетарианци. При разграждането на фибрите се образуват множество късоверижни мастни киселини (маслена, оцетна, пропионова), поради които рН е между 5,5 – 6,5. Тези ниски стойности на киселинността не благоприятстват развитието на чревни бактерии като E. coli и Enterobacteriacea, които също са с по-ниско съдържание във фекалиите при вегетарианци. За това допринася и фактът, че някои чревни бактерии „предпочитат” предимно белтъци като източник на енергия.
Безспорно е влиянието на различните видове храни върху полезната чревна флора. Точният механизъм, обаче, е неразпознат, а данните в литературата са все още противоречиви.
източник: EJCN