Опасността от „луда крава” не е преминала

30 Януари 2012

Прионовите болести може би съществуват скрити в слезката и клетките на лимфната система.
Прионовите болести, каквито са спонгилоформената енцефалопатия (bovine spongiform encephalopathy - BSE) при говедата (известна още като болестта „луда крава”) и болестта на Кройцфелд-Якоб (варианта на същата болест при хора), имат способността да се предават между различните видове в по-голяма степен, отколкото се мислеше преди. Проучване публикувано в Science показва, че експериментални мишки, заразени с приони, предадени от други животински видове, могат да реплицират причинителите на заболяването в слезката, без да се засегне мозъкът им. Проучването подсилва безпокойството, че хиляди британци могат да бъдат тихи носители на болестта и да бъдат способни за предаване на фаталната болест при хирургични интервенции или кръвопреливане.
Прионите са инфекциозни агенти, състоящи се от дефектен протеин наречен PrP. Този протеин има способността да образува агрегати в мозъка, представляващи твърди неразтворими структури, водещи до фатални последици.
Предишни проучвания показали, че съществува бариера за предаване на прионите между различните животински видове и човека. Резултатите от настоящите проучвания, обаче показчват, че прионите не само засягат мозъка, но също така се размножават в лимфната тъкан. Изследователят в тази област Vincent Béringue във Френския национален институт по селскостопански проучвания, използвал мишки, генетично проектирани да експресират овчи и човешки вариант на PrP. Изследователите инжектирали приони от лосове, хамстери и котки, в мозъците на мишките. След това учените изследвали мозъка и слезката на заразените мишки. Както се очаквало, на някои от мишките бил засегнат мозъка. Когато мишките екпресирали човешки варианти на PrP, се ифектирали с приона на BSE („луда крава”), но само при 3 от 43 мишки, прионите са засечени в мозъка. При слезката обаче, данните са други – при 26 от 41 слезки се открили приони.
С други думи проучването показва, че прионите се предават между различни видове много по-лесно, засягайки лимфната, а не мозъчната тъкан. „Ако екстраполираме тези данни към ситуацията при хората, можем да си представим, колко много хора има субклинично инфектирани със засегната лимфна тъкан, която не води до развитие на болестта”, твърди авторът на проучването.
Това е повод за сериозно безпокойство, защото тихите носители на прионите в слезката са вероятно способни да заразяват други хора при кръвопреливане, органна трансплантация, хирургични интервенции. „Веднъж предадени прионите от човек на човек, фаталната форма на болестта – Кройцфелд-Якоб може да се развие. Главната адаптация на прионите - способността на говеждите частици да образуват човешки приони е вече настъпила.”, твърдят учените.
Епидемията от „луда крава” (BSE) при говедата в Британия от 1980г., води до стриктен контрол в производството на месо и при използването на дентални и хирургични инструменти. През 1990г. се появила и човешката форма на заболяването – Кройцфелд-Якоб, което породило страха от епидемия и сред хората, но от тогава има 200 смъртни случая от заболяването и случаите постепенно намаляват. Последните проучвания, както и изследванията на тъкани от премахнат апендикс в Британия показват, че всеки 1 на 4000 души може да бъде носител на прионите.
Авторът на проучването твърди, че трябва да бъдат направени всички усилия за откриване на латентната прионова инфекция у хората чрез изследване на хирургични и аутопсионни тъкани и чрез създаване на кръвен тест за болестта на Кройцфелд-Якоб, чрез който да се откриват носители на болестта.
„Може би носителите на приони никога няма да развият болестта”, казва  Béringue, „но със сигурност тези хора носят риск за останалите.”


Източник: medscape.com