Диета и акне – има ли връзка?
29 Януари 2012

Acne vulgaris (акне вулгарис) е най-честото заболяване на кожата. То представлява мултифакторно обусловено нарушение във функциите на пилосебацейните структури - космен фоликул и мастните жлези в него. Статистиката от 2001г. показва, че 45 милиона души в САЩ страдат от акне, 85% от които са на възраст между 15 и 24 години. 20% от засегнатите имат тежко протичащо заболяване, причиняващо белези и психически дискомфорт.
Акнето се формира в резултат на запушване и възпаление на космените фоликули и свързаните с тях мастни жлези (пилосебацейни елементи). За това са отговорни множество фактори: индивидуални биологични особености, продукция на себум, хиперкератинизация на космения фоликул, бактериална инфекция, цитокини, хормони и хранителни фактори. Има данни за участие на фамилни фактори при развитието на акне, но данните за участието на фактори на околната среда изглеждат по-убедителни.
Храненето е един от факторите на околната среда.
Има ли доказателство за ролята на храната, която приемаме в патогенезата на акнето?
Едно от първите публикувани изследвания относно разпространеността на акне е направено в неиндустриализирани страни – области в Нова Гвинея и Парагвай. Сред 1200 души, от които 300 на възраст 15-25 години, не е открит нито един случай със заболяването. Авторите на проучването забелязали, че диетата на жителите на острова се състояла предимно от необработени растителни и животински продукти. При храната, която консумирали липсвала типичната за западните страни диета, водеща до високо покачване на глюкозните нива в кръвта, което пък от своя страна повишава инсулиновото отделяне от панкреаса. Освен това, никой от участващите в проучването нямал инсулинова резистенстност, наднормено тегло или хипертония. Предишни проучвания показват, че храна, която индуцира хиперинсулинемия (повишаване на инсулина в кръвта), води до ендокринен отговор, който обуславя нерегулирано тъканно разрастване и увеличена синтеза на андрогени. На базата на това авторите правят заключение, че храна, която покачва кръвната захар в по-малка степен, може да бъде полезна при лечение на акне.
Интересно е, че някои популации, като ескимосите, не страдат от акне, докато не се преместят от техните населени места в големите градове.
Кохортно проучване от 2006г., което изучавало 2096 момичета на възраст 9-15г., стигнало до заключението, че увеличената консумация на мляко, е свързана с повишена заболяемост от акне. Авторите откриват, че млякото медиира образуването на акне чрез биологично активните молекули, които съдържа като андрогени и стероидни хормони. Мастните жлези имат пълен набор от ензими, които продуцират тестостерон от холестерол или други прекурсори, открити в млякото.
През 2007г. е направено проучване, при което е сравнена ролята на ниско-гликемичната и високо-гликемичната диета, при формирането на акне. Изследвани са 43 мъже, наблюдавани за 12-седмичен период. Резултатите в групата с нискогликемична диета показали намаляване на броя на лезиите по кожата, намаляване на медиаторите, участващи в патогенезата на акнето (insulin-like growth factor-I - инсулноподобен растежен фактор и др.).
„Доказателствата за ролята на инсулиновата резистентност, инсулиноподобния растежен фактор и някои други медиатори от инсулиновия метаболизъм в образуването на акне са все повече. Инсулиноподобният растежен фактор (IGF-1) е ключов медиатор, който участва в андрогенната синтеза в надбъбречните жлези, увеличава андрогенната синтеза в кожата и стимулира пролиферацията на мастните фоликули.”
Ето някои състояния, които увеличават кръвните нива на IGF-1:
• Наднормена телесна маса при раждане на деца от майки, консумирали мляко в големи количества по време на бременността;
• Наднормена телесна маса при раждане на деца от майки, болни от диабет по време на бременността;
• Хранене с адаптирано краве мляко на кърмачето;
• Преждевременен пубертет;
• Пубертет;
• Терапия с рекомбинантен IGF-1 (при джуджешки ръст);
• Възрастни, които са имали поднормено тегло при раждане;
• Консумация на мляко и млечни протеини;
• Акромегалия;
• Затлъстяване;
• Поликистозни яйчници;
• Състояния, свързания с хиперинсулинемия и инсулинова резистентност;
• Храни, увеличаващи силно гликемията (кръвнозахарното ниво) след консумация;
medscape.com