Дължината на теломерите в ДНК – предиктор за дълголетие

10 Януари 2012

Освен, че участват в запазването на интегритета на хромозомите, теломерните участъци на ДНК могат да бъдат и маркер за дълголетие при птиците от вида Taeniopygia guttata (зебра сипка).

Теломерите са ДНК-последователности, които са разположени в края на хромозомите и участват в поддържането на клетъчната жизнеспособност, предпазвайки ДНК от увреда. Отношението на дължината на теломерите към продължителността на живота се обсъжда отдавна от учените. Някои компании дори измерват тази дължина при свои клиенти, въпреки че връзката при хора остава недоказана. Повечето проучвания при хора са направени чрез измерване на теломерната дължина само веднъж или два пъти в живота им. Но екологът Пат Монаган, при университетът в Глазгоу, автор на настоящото проучване, открива тясна зависимост между периодично измерената дължина на теломерите по време на целия живот на птиците, и дълголетието. Това е първото проучване, което доказва, че теломерите имат основна роля в определянето на биологичната възраст.

Предишни проучвания са потвърдили, че наличието на абнормно къси теломери води до ускорено стареене, както е при болестта Дискератозис конгенита (Dyskeratosis congenita). Спорес Монаган, провалените опити за доказване на връзката между дължината на теломерите и продължителността на нормалния живот, се дължат на еднократно или двукратното измерване. Той смята, че е необходимо периодично измерване през целия живот.

За своето проучване Монаган е избрал птиците зебра сипка. Те населяват Австралия и живеят 9 години - период не достатъчно дълъг (нужни са измервания няколко десетилетия, за да се направи аналог с хората), но и не толкова къс, колкото при мишки, използвани обикновено при опитите. ”Мишките живеят само 1-2 години, имат бърза репродукция и не влагат толкова енергия в поддържане продължителността на живота”, твърди ученият.

Монаган изследва 99 птички и установява най-силна корелация между дължината на теломерите и продължителността на живота, при измерването на 25-дневна възраст. Това е възрастта при птиците, в която те са достигнали почти крайните си размери, но са все още сексуално незрели и разчитат на родителите за храна. „Трудно е да се определи еквивалентът на тази възраст при хора”, отбелязва Монаган, ”защото хората продължават да растат след половото си съзряване”. Но най-близката аналогия най-вероятно е с предпубертетната възраст на човека. Не е ясно, обаче, дали резултатите от измерването показват генетична определеност на теломерите или въздействието на фактори на околната среда. Така например стресови фактори, могат да допринесат за скъсяване на теломерите.

Въпреки, че проучването доказва връзка между теломерите и дълголетието, не е сигурно, че точно тяхната дължина директно определя продължителността на живота. Може би те са просто маркер за клетъчна пролиферация и обновяване, а дълголетието се влияе и от други параметри, като например теглото на птиците и т.н. Още повече, че резултатите са анализирани на популационно ниво.

източник: www.nature.com