Силиконови гръдни импланти – видове, странични ефекти, усложнения

21 Декември 2011

През 1991г., поради малкия брой проучвания, FDA стига до заключението, че липсват данни за рискове при силиконови гръдни импланти, но в същото време информацията за тяхната безопасност е оскъдна. През 1992г. силиконовите импланти дори са временно забранени. Впоследствие се въвеждат нови изисквания към фирмите – производителки на имплантите, а именно - провеждане на 18-месечни проучвания преди пускането им в употреба. Понастоящем използването на силиконови импланти е разрешено от FDA за всички видове операции за увеличаване на бюста.

Съвременните силиконови импланти се състоят от силиконова обвивка и вътрешност от силиконов гел или серум. Съществуват и импланти, покрити с полиуретан, както и такива, изпълнени с различни хидрогелове и триглицериди.

При операции за увеличаване на бюста съществуват оперативни рискове и усложнения с честота, сходна с други оперативни интервенции. Ето, обаче, някои специфични усложнения и нежелани ефекти:

  • Капсулна контрактура – свиване и скъсяване на белега от оперативния разрез – най-честият неблагоприятен страничен ефект. Най-вероятно се появява като опит на организма за отхвърляне на чуждото тяло;
  • Затруднена диагноза на злокачествени образувания на гърдата – имплантът компресира тъканите на млечната жлеза в различна степен, което има особено значение при извършване на мамография, както и за откриване на туморна маса при физикален преглед. Засега рискът е само теоритичен;
  • Евентуална връзка между силиконовите импланити и ревматични заболявания. Тъй като тези заболявания са редки, са необходими големи епидемиологични проучвания за определяне на риска. Засега допълнителен риск не е научно доказан;
  • Бременност и лактация – нови данни сочат, че жени със силиконови импланти имат проблеми при кърмененто, особено ако протезата е поставена преареоларно. Вероятно това се дължи на увреждане на дукталната (каналчестата) система на млечната жлеза;
  • Канцерогенност, мутагенност, тератогенеза – не е установен повишен риск. Проучвания при животни обаче показват, че при покритите с полиуретан импланти, както и високите дози от TDA (полимерът 2,4- толуен диамин), могат да предизвикат чернодробни тумори;
  • Разкъсване на импланта – тъй като силиконът е хидрофобен, по- голяма част от изтеклия материал остава на повърхността на импланта. След няколко седмици, обаче, е възможно да се образува гранулом, а в околните тъкани, инфилтрирани със силикон, се развива възпаление и оток.