Тайната на остаряването

24 Август 2011

 

През 2009г. учените откриват особен вид бактерии - Deigococcus radiodurans, известни понастоящем просто като деинококи. Тези бактерии са изключително устойчиви във външната среда като издържат на огромни дози радиоактивно лъчение. Устойчивостта на деинококите се се дължи на специфичен пигмент, който съдържат – деиноксантин, който ги оцветява в кафяво и червено. Този пигмент е антиоксидант, помагащ на бактериите да се справят с кислородните радикали, смятани за основни виновници за нарушаване структурата на ДНК и протеините, чрез извършваното от тях окисление.

Според проф. Мирослав Радман, водещ специалист в областта на молекулярната биология, занимаващ се с процесите на стареене и тяхната превенция, основната причина, поради която стареем е бавното „изгаряне“ под въздействието на кислородните радикали. Проф. Радман и неговият екип провеждат изследвания, проучващи въздействието на деинококите върху опитни мишки и върху процесите на стареенето им, и към момента резултатите са забележителни. Според проф. Радман съществуват различия между устойчивостта на отделните индивиди спрямо процесите на окисление на молекулярно-генетично ниво. При някои хора нуклеиновите киселини и протеините са по-склонни към окисление, по този начин те развиват заболяване, свързано със съответната окислена структура на по-ранна възраст. Ето защо той съветва, борбата срещу болестите и стареенето да се провежда на молекулярно ниво чрез защита от окислителните процеси. Проблемът при известните до момента антиоксиданти като витамин Е и С например, е че блокират дадено ниво от образуването на кислородни радикали (супероксид, пероксид и хидроксид), които обаче преминават един в друг и така да се каже „заобикалят“ намесата на на антиоксиданта. Тук именно се намесват и деинококите, които се оказва, че са способни да блокират цялостно процеса на образуване на активни форми на кислорода. Деинококите са разпространени почти повсеместно и се смята, че са едни от първите живи организми на планетата.

В природата съществуват и пигменти, които имат подобно на действието на пигмента на деинококите. Такъв е пигментът ликопен, съдържащ се в голямо количество в доматите, дините и други плодове и заленчуци. Според направените проучвания, резултатите при вътрешен прием на ликопен са по-добри от прилагането му като козметично средство за външна употреба, независимо от това, че ултравиолетовата радиация е най-опасният причинител на образуването на кислородни радикали.