Инфекциозни агенти и връзката им с алергични и автоимунни болести

 

Отдавна е установено, че различни причинители на инфекциозни заболявания могат да доведат до автоимунни процеси в организма. Описани са различни механизми за развитието на този процес, като молекулна мимикрия(прикриване), образуване на автоантитела(антитела срещу собствения организъм) и др. Парадоксално на това обаче, се обсъжда и възможността инфекциозните агенти да имат подтискащ ефект върху автоимунните и алергичните процеси. В подкрепа на това твърдение е фактът, че честотата на тези заболявания в добре развитите страни (където инфекциозната заболяемост е сведена до минимум), е изключително завишена през последните 3 декади. Така например, още през 1966 г. е изказана тезата, че честотата на мултиплената склероза (автоимунно заболяване на нервната сиситема) е много по-висока сред членове на семейства с високо ниво на санитизация(висока битова хигиена) в домакинството. Около 20 години по-късно се появяват публикации, в които е отразена по-ниската честота на алергичен ринит сред семейства с по-нисък социален статус. Предполага се, че инфекциозните агенти могат да имат „предпазващ” ефект срещу алергичния ринит. Оттогава насам множество епидемиологични и експериментални проучвания са провеждани, за да проверят т.нар. хигиенна хипотеза за развитието на алергична астма, атопичен дерматит и други алергични и автоимунни заболявания.

Сигурни епидемиологични данни показват устойчива тенденция за нарастване на алергичните и автоимунните заболявания в добре развитите страни. Налице са сериозни данни за нарастване на заболяемостта от алергична астма, атопичен дерматит, алергичен ринит, автоимунни болести, като мултиплена склероза, болест на Крон(син. Терминален илеит, автоимунно заболяване на червата), диабет тип 1. Честотата на тези заболявания изглежда започва да се увеличава през 50-те години на миналия век, като тенденцията се запазва и до днес. Същевременно, в резултат на антибиотичната терапия, имунизациите и подобрените хигиенни условия на живот, значително е намалена инфекциозната заболяемост, особено в добре развитите страни.

Изучаването на географското разпределение на алергичните и автоимунните болести показва намаляване на честотата им в посока север-юг (за Северното полукълбо). Този феномен може да бъде обяснен с различното развитие на здравната система- липса на диагноза, по-голяма скритата заболяемост в по-слабо развитите страни. Но това едва ли е единствената причина. Още повече, че този низходяща тенденця в честотата засяга и добре развити южни страни като Гърция и Испания, например. Вероятно за честотата на алергичните заболявания допринасят още и генетични фактори, както и фактори на околната среда. Последните не са за подценяване, особено като се има впредвид заболяемостта сред мигриращи популации от страни с ниска в страни с висока честота на тези заболявания. Така например честотата на диабет тип 1 сред деца на пакистанци, мигрирали в Англия, е същата както общата честота на това заболяване в Обединеното Кралство (значително по-висока, отколкото тази в Пакистан). Степента на влияние на генетичните фактори и факторите на околната среда е сложна за определяне и все още неизяснена.

Безспорно за северно-южната разлика в честотата, роля оказват и социално-икономическите фактори. Установена е позитивна корелация между брутния вътрешен продукт на глава от населението и заболяваемостта от астма, диабет тип 1, мултиплена склероза. Така например, значителна е разликата в честотата на астмата, между Източна и Западна Германия, въпреки еднаквия генетичен фонд. Честотата е много по-високо в по-добре развитата икономически Западна Германия.

Огледален образ на низходящата северно-южна промяна в разпространението на алергичните и автоимунните болести, е градиентът на инфекциозните заболявания, които са по-чести в по-топлите южни страни. Високата температура на околната среда и по-ниският социално-икономически статус допринасят за това по няколко начина: по-несъвършен контрол над микробната контаминация на водата и храна, по-добри условия за бактериално размножаване (поради по-високите температури), бедност, претрупаност на домакинствата (по тесен контакт между хората в колектива, по-добри условия за разпространения на инфекции), малки жилища, лоши хигиенни условия и др.

Особено значение се отдава на инфекциозната патология в ранното детство. Проучване в Йоркшир показва, например, че честотата на атопичния дерматит сред деца посещавали детски ясли, както и такива, които имат по-големи братя и сестри, е по-ниска, отколкото при деца не посещавали детски колективи. Освен това е установена важната роля на приложението на антибиотици в ранното детство. Те намаляват микробната контаминация и променят стомашно-чревната флора. Нейното ниво значително се различава при деца, които развиват атопия впоследствие и при деца, при които атопия не се развива.

Проблемът за обратната връзка между честотата на инфекциозните болести и тази на алергичните и автоимунните болести, е важен и актуален, поради непрекъснатото нарастване на последните и тяхното трудно терапевтично повлияване. Подтискащият ефект на инфекциозните причинители върху имуно-медиираните заболявания се оказва безспорен. Основният проблем са инфекциозните заболявания, които те самите причиняват. Фактът, че повечето алергични състояния се проявяват в ранна детска възраст, може да спомогне за тяхното детайлно изучаване в големи проспективни проучвания. Вероятно определени алергични и автоимунни състояния ще могат да се овладяват чрез безвредна имуностимулация. Съществуват вече публикувани положителни резултати при терапия на атопията с микобактериални екстракти и пробиотици. Ролята на ваксинациите и тяхното отношение към алергичните и автоимунните заболявания, също е противоречива и предстои да бъде изяснявана тепърва.

Източник:

Jean-François Bach, M.D., D.Sc.

N Engl J Med 2002; 347:911-920September 19, 2002