Нова научна дефиниция на понятието „скука”, базирана на мисловни процеси

18 Октомври 2012

Канадски учени от Университета на Guelph, повдигат въпроса за нова и прецизна дефиниция на скуката, изхождайки от мисловни процеси, лежащи в основата на този феномен.

„Въпреки че много хора гледат на скуката като на тривиално и временно състояние, тя всъщност е свързана с редица психологични, социални и здравни проблеми”, обяснява професорът по психология в Guelph Марк Фенск. Известно е, че скучната и отегчителна работа може да доведе до сериозни злополуки на работното място. Освен това, нови данни сочат, че това състояние е свързано и с мозъчни процеси и структури, отговорни за контрола на импулсивните влечения към ядене на големи количества храна, употребата на алкохол, а дори и към самоубийствени действия (не е случаен изразът „отегчен до смърт”).

„Научната дефиниция, трябва да включва не само характеристиките на това състояние, а да прекрачи границите към теоретичното обосноваване и очертаването на бъдещите насоки за изследвания в тази област”, добавя Фенск.

Изследователи от Университета York, ръководени от проф. Джон Ийстууд, дават началото на по-добро разбиране на менталните процеси, поддържащи чувството за скука. Те са открили, че вниманието и усещанията като психични процеси са ключът към състоянията, възприемани субективно като „безцелни” и „лишени от смисъл”. След провеждане на изследователски проучвания и ревизирането  на психологичната и неврологична литература до момента, те предефинират понятието СКУКА като:”обратимо състояние на желание, съчетано с невъзможност за ангажиране в степен, достатъчна за проява на някаква активност”, което е причинено от нарушения в мозъчни структури, отговорни за концентрацията и превключването на вниманието.