Полиомиелит, Детски паралич


Резюме


Полиомиелитът е остро вирусно инфекциозно заболяване, което притича с разнообразна клинична симптоматика: от безсимптомно – до тежко увреждане на сивото мозъчно вещество и парализи на засегнатите мускулни групи.



От какаво се причинява?


Причинители на полиомиелита са т.нар полиовируси, които се отнасят към род Enterovirus, сем. Picornaviridae. Тези вируси съдържат РНК и имат икосаедрична форма. Известни са 3 антигенни варианта - полиовирус 1, 2 и 3.



Какви са болестните промени?


Източник на инфекцията са хората. Възприемчивостта към заболяването е висока, но тежките форми на протичане са редки. Заболяването се предава по фекално-орален механизъм, т.е чрез замърсена околна среда и недобра лична хигиена (неизмити ръце, мръсни предмети, плодове, зеленчуци и т.н.). След попадане в устната кухина, вирусите достигат до лимфоидната тъкан – тонзили, струпвания от лимфоидна тъкан в чревната стена (Пайерови плаки). Оттук вирусните частици попадат в кръвта и достигат до лимфните органи – слезка, костен мозък, лимфни възли. В повечето случаи инфекцията спира на този етап, поради активиране на имунните механизми на организма. Затова и голяма част от инфекциите протичат безсимптомно. В някои случаи обаче репликацията на вирусите е успешна и настъпва вторична виремия – те отново попадат в кръвта. В този случай те навлизат в централната нервна система и по-точно достигат до своите прицелни места – невроните в предните рога на гръбначния мозък и мозъчния ствол. Вирусните частици предизвикват дегенеративни и некротични промени в невроните – невронофагия. Най-тежките промени в гръбначния мозък са в областта на поясното и шийното задебеление (шийна и поясна интумесценция) – участъците, които са отговорни за инервацията на крайниците.



Какви са симптомите?


Клиничните изяви на болестта, както и при другите инфекциозни болести, започват след преминаване на инкубационния период, който в случая е около 10-14 дни. Формите на протичане се разделят на 2 групи:

  • апаралитичналеко, неспецифично грипоподобно състояние: температура, отпадналост, рядко серозен менингит. Той се дължи на възпаление на меките мозъчни обвивки и протича с рязко влошаване на състоянието, болки в областта на врата и гърба и менингеален синдром (виж менингити);

  • паралитична – парализите могат да се появят до към края на първата седмица, даже още в първото денонощие. Обхващат предимно долните крайници, несиметрично, предимно проксималната им част. Парализите могат да се предшестват от понижен мускулен тонус, мускулна слабост, намалени активни движение – отслабена моторна активност на фона на запазена сетивност. Рековалесцентният стадий е продължителен – до 6-ти месец може да настъпи частично обратно развитие на нарушенията. Остатъчната симптоматика се изразява в засилване на мускулните контрактури и атрофията на мускулите.

Полиомиелитът може да протече като т.нар възходящ полирадикулоневрит на Ландри. Това е рядка форма на заболяването, при която вялите (отпуснати) парализи започват от долните крайници, но за 1-2 денонощие обхващат мускулите на туловището, горните крайници и дихателната мускулатура. Парализата на дихателната мускулатура е причина за високата смъртност при тази форма на протичане на полиомиелита.

Понтинната форма на полиомиелит се характеризира със засягане на лицевия нерв – n.facialis (формата се нарича понтинна, тъй като ядрата на този черепно-мозъчен нерв се намират в моста – pons). В този случай, на страната на увредения нерв, се изглаждат гънките на челото, разширява се очната цепка, отпуснат е устният ъгъл и изгладена назолабиална гънка (кожната гънка между устните и носа).

Постполиомиелитен синдром е възможно да се развие при пациенти, прекарали парлитична форма на заболяването, години след оздравяването. Той се изразява в слабост, болки и лесна уморяемост на засегнатите мускулни групи.



Как се поставя диагноза?


Диагнозата се поставя на базата на клиничната картина, епидемиологичните данни, както и данните от имунизациите на конкретното лице с полиомиелитна ваксина. За доказване на причинителя се извършва вирусологично изследване. Използват се гърлени секрети, кръв, фекални проби, трупни материали, също и съмнителни хранителни продукти, води и почви. Извършват се и серологични проби, чрез които се търсят образували се антитела в серума на пациента, под действие на вирусните антигени. Използват се различни имунологични реакции - вирус-неутрализираща реакция, реакция - свързване на комплемента, ELISA и др. Съществуват и молекулни методи за откриване на полиовирусни нуклеинови киселини – PCR (полимеразно-верижна реакция).



С какво може да се обърка?


Диференциална диагноза на полиомиелита трябва да се направи с различни заболявания, които протичат с подобна клинична картина на някоя от формите на полиомиелит. Когато вирусът засяга предимно менингите – менингеална форма, трябва да се има предвид, че някои други вируси могат да доведат до подобна симптоматика – ECHO, коксаки вируси и др. Полирадикулоневритът на Гилен-Баре също протича с парализи на долните крайници, но при това заболяване клиничния ход е различен и има особености в неврологичната симптоматика. Често някои инфекции се последват от остро възпаление на гръбначния мозък - транзверзален миелит, който се изразява във внезапна мускулна слабост и загуба на сетивност. Предполага се автоимунен характер на това поражение. То може да настъпи след инфекция с различни агенти – херпесни вируси, ECHO вируси, хепатитни вируси, микоплазми, след приложение на ваксини.



Как се лекува?


Лечението на паралитичните форми на полиомиелита в ранните фази е поддържащо и симптоматично. През първите седмици трябва да се спазва строг постелен режим, да се поставят крайниците в щадящо положение. Могат да се правят топли компреси срещу болката и спазмите на мускулите. След спадане на температурата трябва да се приложи активна физиотерапия и дългосрочни грижи за пациентите. Необходимо е следене на дихателната функция и готовност за адекватни мерки при остра дихателна недостатъчност.



Как да се предпазим?


От 2006 год. у нас имунизацията се извършва с тривалентна (срещу трите патогенни полиовируси) ваксина, на 2, 3 и 4-ти месец от раждането, а реимунизацията се прави в началото на 2-рата година и на 7-годишна възраст, интрамускулно. В исторически аспекст са известни ваксината на Сабин и ваксинта на Салк. Ваксината на Салк е убита, поради което придобитият от нея имунитет е кратък и количеството на антителата бързо се понижава. Широко внедрена в практиката е живата ваксина на Салк. Тя предизвиква траен имунитет и местна резистентност на храносмилателния тракт към заразяване с полиовируси, тъй като се приема през устата.



Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?


При доказване на диагнозата полиомиелит, особено при паралитичната форма на заболяването, е необходимо лечение в болнично заведение, следене на дихателната функция и готовност за мерки при дихателна недостатъчност. Пациентите трябва да спазват строг постелен режим и покой на мускулите.

Световната здравна организация има разработена програма за ерадикация на полиовирусите, т.е изкореняването им. Това може да се постигне единствено чрез редовни имунизации и реимунизации във всички страни по света!