Паротит (Заушка)

Резюме

Епидемичният паротит е вирусно инфекциозно заболяване, при което се засягат най-вече околоушните слюнчени жлези, но е възможно и засягането на други жлези в организма, както и менингите.

От какаво се причинява?

Заушката или епидемичният паротит се причинява от паротитния вирус - Virus parotitidis, сем. Paramyxoviridae. Вирусните частици имат РНК-ов геном и комплексна антигенна структура. Вирусите притежават специфичен А-антиген, хемаглутинин (причинява aглутинация, слепване на еритроцитите), хемолизин (предизвиква хемолиза, разрушаване на еритроцитите), комплементсвързващи антигени (свързват системата на комплемента, която участва в защитата на организма срещу чужди агенти).

Какви са болестните промени?

Вирусът се предава по въздушно-капков път между хората. Входна врата на инфекцията е лигавицата на орофаринкса и назофаринкса. Началната репликация на вирусните частици протича в епителните клетки на входната врата. След това вирусът навлиза в кръвта - виремия, чрез която той достига до жлезните структури и нервната тъкан. Ето защо, вирусът може да се изолира и от ликвора и от слюнката още в началните дни от заболяването.

В околоушните слюнчени жлези вирусът предизвиква оток, възпаление и инфилтрация с мононуклерни клетки, участващи във възпалителния процес. Възпалителни процеси могат да се развият и в мозъчната тъкан – менингоенцефалит - оток, дегенерация на мозъчни клетки, периваскуларен оток.

Вирусните частици могат да достигнат и до семенните каналчета, което предизвиква възпалителни промени и левкоцитна инфилтрация в тестисите - орхит. При по-тежко засягане може да настъпи исхемия на тъканта на тестисите и атрофия на герминативния епител (загуба на клетките отговорни за синтеза на сперматозоиди).

Възпалителни процеси от вирусната инфекция могат да се развият и в други органи. Възможно е засягане на яйчниците при жената - оофорит, панкреаса - панкреатит, реактивно могат да се засегнат ставите - полиартрит, бъбреците – нефрит и др.

Какви са симптомите?

Инкубационният период е около 2-3 седмици. Обикновено заболяването стартира с нехарактерни оплаквания - загуба на апетит, повишена температура, главоболие, отпадналост. Може да се появи болка и шум в ушите от отока на околната тъкан. Околоушните (паротитните) жлези се уголемяват, стават оточни, болезнени, с опъната кожа над тях. Обикновено процесът започва едностранно, но постепенно се обхващат и двете страни. Отокът прогресира и за няколко дни се заличава границата между лицето и шията на болния. Възпалението на жлезите води до намалено слюноотделяне и сухота в устата. При натиск върху ъгъла на долната челюст болката е изключително силна.

За около 4-5 дни (при доброкачествено протичане) болката и отокът преминават и настъпва оздравяване.

Инфекцията на нервната система в повечето случаи не се установява поради безсимптомното засягане. При част от болните обаче се развива менингеална симптоматика - силно главоболие, спонтанно повръщане („на фонтан”, без гадене) и вратна ригидност.

При засягане на тестисите – орхит, в хода на болестта общото състояние се влошава, тестисите стават оточни, болезнени. Увеличават размерите си 2-3 пъти, кожата на скротума е опъната и зачервена. Процесът е двустранен. В по-голямата си част случаите завършват с оздравяване, но съществува опасност от атрофия на семенните каналчета и последващ стерилитет.

Паротитният панкреатит протича с характерната клинична картина на остър панкреатит - гадене, повръщане, силна опасваща коремна болка в епигастриума, диария, характерна лабораторна находка.

Локализацията на вирусната инфекция в други органи (стави, бъбреци, щитовидна жлеза, черен дроб, млечна жлеза и др.) е изключително рядка.

Как се поставя диагноза?

Диагнозата се поставя по характерната клинична картина и се подкепя от вирусологично изследване. При изследване на кръв може да се изолира вируса в клетъчни култури. По-често инфекцията се доказва чрез откриване на специфични антитела срещу вируса в началото на инфекцията и доказване на 4-кратното им нарастване 2-4 седмици след началото на болестта. По-рядко вирусът се доказва с помощта на PCR (полимаразно-верижна реакция) за идентификация на вирус специфичната РНК.

С какво може да се обърка?

Подобна симптоматика може да се наблюдава и при някои други инфекциозни заболявания. При деца - често вадене на зъби или други стоматологични интервенции могат да бъдат предпоставка за бактериална инфекция на слюнчените жлези. Паротидните жлези могат да се възпалят и уголемят и при парагрипни инфекции, грип, коксаки вирус, СПИН или като странични реакции при употреба на някои медикаменти. Диагнозата се уточнява по клиничния ход на болестта и лабораторните изследвания.

Как се лекува?

Няма специфично лечение срещу вируса. Лечението е симптоматично - аналгетици и антипиретици, витамини, течности, покой и постелен режим. При прояви на менингит се прилага терапия срещу мозъчния едем – кортикостероиди, манитол, диуретици. При засягане на тестисите лечението също е симптоматично. Могат да се правят компреси в областта на скротума.

Как да се предпазим?

У нас се прилага специфична профилактика срещу епидемичния паротит. Тя се извършва с живата триваксина морбили-паротит-рубеола чрез двукратно приложение на 13-месечна възраст и на 12-годишна възраст. Препоръчва се приложението на ваксината и на всички лица, изпуснали сроковете според имунизационния календар. При бременни жени и лица с имунодефицит ваксината не трябва да се прилага.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

Пациентите трябва да се придържат към предписаното симптоматично лечение. Те подлежат на изолация в домашни условия или в инфекциозно отделение за около 9 дни. Препоръчва се и недопускане до обществени места (работа, училище) за по-дълъг период при наличие на други възприемчиви лица (неимунизирани).