Морбили (Дребна шарка)

Резюме

Морбили е инфекциозно заболяване, което засяга само хората и протича с повишена температура, възпаление на горните дихателни пътища и характерен обрив. Човек може да се предпази от това инфекциозно заболяване по сигурен и ефективен начин.

От какаво се причинява?

Заболяването се причинява от Morbillivirus (Measles virus) от сем. Paramyxoviridae. Вирусът се разпространява по въздушно-капков път от инфектирани хора.

Какви са болестните промени?

Попаднали по лигавицата на горните дихателни пътища и конюктивата, вирусните частици се размножават на входната врата, откъдето попадат в регионалните лимфни възли и така достигат до лимфоидните органи (слезка, тимус, лимфни възли, сливици и лимфна тъкан в стомашно-чревния тракт) в целия организъм. Клиничните изяви на болестта се дължат на внедряването на вирусните частици в прицелни органи: бял дроб, кожа и черва, където настъпват възпалителни процеси.

Морбилният обрив представлява неспецифичен възпалителен процес на горните слоеве на дермата. Възпалителни промени могат да се открият и в назофаринкса, ларинкса, тонзили, слезка, бронхи, централна нервна система. Макар и рядко, вирусът може да остане в латентно състояние в мозъка и по-късно да предизвика т.нар. подостър склерозиращ паненцефалит, който има изключително лоша прогноза и води до летален изход. Друго възможно увреждане на централната нервна система може да бъде остър постинфекциозен вирусен енцефалит - дифузно възпаление на мозъчната тъкан, което отзвучава напълно или с остатъчни явления. Освен описаните неспецифични възпалителни промени, предизвикани от вирусните частици в различни тъкани и органи, болестните прояви могат да се усложнят и с вторични бактериални инфекции. Това трябва да се има предвид, тъй като е особено често на фона на отслабената имунна защита от инфекциозния причинител.

Какви са симптомите?

Заболяването има характерно циклично протичане (преминава през 4 стадия ).

Начален инкубационен период, т.е времето от инфектирането с вируса до появата на първите симптоми на болестта. Този период е безсимптомен и за морбилната инфекция трае от 9 до 11 дни.
След инкубационния период настъпва бързо повишаване на температурата и развитие на катарално възпаление, т.нар катарален период. Той протича със следните прояви: конюнктивит – парене, сълзене от очите и светлобоязън; ринит – запушване и секреция от носа; болки и зачервяване на гърлото. В малък брой от случаите могат да се появят и бързопреходни петна по тялото и крайниците. Пациентите (най-често деца!) са в увредено общо състояние – нямат апетит, може да се наблюдават диария, повръщане, гърчове. В областта на сливиците, мекото небце, задната фарингеална стена могат да се появят дребни петна и точковидни кръвоизливи. Около 4-5 дни след началото на симптомите по лигавицата на устната кухина, в областта на бузите, срещу предкътниците се появяват бели или белезникави петънца върху зачервена основа. Това са т.нар. петна на Филатов-Коплик и са характерна отличителна черта на заболяването.
Следва обривният период на заболяването, който настъпва с ново повишаване на температурата, усилване на кашлицата и влошаване на общото състояние. Първите обривни единици се появяват зад ушите, по лицето и шията и по-късно постепенно се разпространяват по тялото и крайниците. Обривните елементи (макули и папули) имат размери 2-5 мм., но могат да изглеждат и като големи петна с неправилна форма. От така описания характерен обрив са възможни и отклонения, например поява на мехурчета и др. В този стадий на инфекцията болните имат характерен облик. Те са със слепнали, подпухнали клепачи с гнойна секреция, запушен нос, напукани устни и изразен типичен обрив, увеличават се и лимфни възли.
Настъпва последният, реконвалесцентен период . Обривът затихва в реда на неговото появяване, а на негово място се появяват тъмни петънца или фино лющене. Температурата се нормализира, кашлицата спира и се подобрява общото състояние.

Как се поставя диагноза?

Диагнозата се поставя на базата на епидемиологични данни (контакт с болен от морбили), клинично протичане и вирусологични изследвания. Последните целят потвърждаване на диагнозата чрез изолиране на причинителя. Подходящи за вирусологично изследване са кръв, гърлени смивове, урина. Съществуват различни начини за доказване на вируса. Често се прилагат т.нар двойни серумни проби: взима се кръв за серологично изследване по време на острия период на заболяването и около 2 седмици по-късно. За показателно се счита четирикратното нарастване на антителата срещу морбилния вирус. От лабораторните изследвания на кръвта може да се открие спадане на броя на белите кръвни клетки (левкоцитопения).

С какво може да се обърка?

Преди началото на обрива заболяването може да наподобява други инфекции, водещи до възпаление на горните дихателни пътища, а именно грип, парагрип, аденовирусни инфекции и др. При появата на екзантема брусницата трябва да се различи от ред други заболявания, протичащи с подобен макуло-папулозен екзантем – рубеола, скарлатина, обриви, причинени от Коксаки вируси, алергични обриви и др.

Как се лекува?

Не съществува специфичен медикамент за лечение на морбилния вирус. Ето защо лечението на тази вирусна инфекция е симптоматично - витамини, вливания на глюкозни разтвори и на дезинтоксикиращи средства, антиоксиданти, антипиретици за понижаване на високата температура, витамини А и Е за профилактика на очните увреждания. Антибиотични средства се предписват единствено при насложена бактериална инфекция.

Как да се предпазим?

Човек може да се предпази от това инфекциозно заболяване по сигурен и ефективен начин . Основното средтво за профилактика е живата ваксина (активна профилактика - чрез нея в организма се въвежда инфекциозен антиген, който стимулира имунната система за изработване на антитела), включена в комбинираната триваксина срещу морбили, паротит и рубеола. Тя е задължителна и се прилага според имунизационния календар на Република България от втората година на живота. На контактни лица с повишен риск от развитие на усложнение при инфекция (например бременни, деца под 1 година или хора с тежки системни заболявания) може да се приложи имуноглобулин (пасивна профилактика – въвеждане на готови антитела). Това трябва да стане до шестия ден от контактка. На неваксинирани контактни хора може да се приложи ваксина, но нейният защитен ефект се очаква да настъпи по-късно, след 72 час.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

В случай на поставяне на диагнозата пациентите трябва да се изолират и да се сведе до минимум контатктът с външни лица. На болните трябва да се осигури покой и симптоматично лечение за предпазване от усложнения и най-вече от вторични бактериални инфекции.