Лабиален херпес (Herpes labialis)
Резюме
Лабиалният херпес е херпес вирусна инфекция, която се причинява от Herpes simplex virus, тип 1. Херпесните вируси са двойноверижни ДНК-вируси. Те се отнасят към сем. Herpesviridae. То съдържа 8 типа херпесни вируси, които причиняват различни заболявания при човека.
От какаво се причинява?
Лабиалният херпес (herpes labialis) се причинява от човешкият херпесен вирус тип 1 - Herpes simplex virus тип 1 (HSV 1). Вирусът се отнася към групата на алфа-херпесните вируси. Те имат бърза репликация и широк кръг от гостоприемници. След заразяване, както и другите херпесни вируси, те остават да персистират в латентно състояние в нервните ганглии. Поради това около 30% от всички заразени хора страдат от рецидивиращи херпесни инфекции.
Какви са болестните промени?
Заразяването с вируса става по въздушно-капков път. Херпесният вирус прониква през лигавицата или кожата и започва да се размножава в епидермиса и дермата. По нервните влакна вирусът се придвижва до сетивните ганглии. След отзвучаване на инфекцията вирусът остава в латентно състояние в сетивните ганглии и при определени условия се реактивира, което води до нова изява на заноляването. Вирусът може да се активира от различни стимули - стрес, друга инфекция, имуносупресия, повишена температура, студ, топлина и др.
Според локализацията херпесният вирус тип 1 причинява:
- Gingivostomatitis herpetica - херпесен гингивостоматит (възпаление на венците и устната лигавица;
- Herpes labialis - лабиален херпес (по устните);
- Herpes nasalis - назален херпес;
- Herpes genitalis - генитален херпес (херпесните вируси 1 и 2 тип, могат да предизвикат, както лабиален, така и генитален херпес. В повечето случаи 1 тип причинява появата на херпес в горната половина на тялото, а 2 тип - в долната);
- Herpes perianalis/glutealis - перианален/глутеален (около седалищната област) херпес;
- Herpes facialis/buccalis - фациален/букален (по лицето и бузите) херпес.
Какви са симптомите?
Инкубационният период е окло 1 седмица. След заразяване в областта на устната лигавица се появяват мехурчета с бистро съдържимо (везикули), разположени върху зачервена и оточна основа. След пукане на везикулите се образуват множество ерозии. Пациентите се оплакват от силна болка в областта, неприятен дъх (foetor ex ore), затруднено хранене. Общото състояние е влошено, има висока температура, отпадналост, увеличени регионални лимфни възли – но тези симптоми се срещат по-често при малки деца.
Как се поставя диагноза?
Диагнозата се поставя на базата на характерната клинична картина. По-рядко се налагат имунологични изследвания за доказване на вируса.
С какво може да се обърка?
Трябва да се отдиференцира от остра екзема, както и от херпес-зостер. За това спомага анамнезата, клиничната картина и опитът на специалиста. При засягане на гениталиите трябва да се изключат други полово-предавани инфекции.
Как се лекува?
Лечението е външно - с кремове, съдържащи противовирусни препарати - ацикловир, валацикловир, ганцикловир и др. При по-тежки случаи се налага и вътрешно лечение по преценка на специалист. Симптоматично могат да се използват подсушаващи средства.
Как да се предпазим?
Профилактиката включва лична хигиена, повишено внимание при контакт с хора с кожна херпесна лезия. Пациентите са заразни до покриване на ерозиите с крусти (корички). Интересен е фактът, че всеки човек се е срещал многократно с херпесния вирус, но всеки заболява. Според специалистите, ако човек не се е заразил с този вирус до 5 годишна възраст, след това никога няма да развие херпес вирусна инфекция.
Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?
След първата изява на заболяването, и преминаване на симптоматиката, може инфекцията никога да не рецидивира, но може и да се появи отново. За това трябва да се внимава и при първите прояви на рецидив на заболяването да се приложат посочените по-горе медикаменти, защото колкото по-рано започне противовирусното лечение, толкова по-слабо изразени са симптомите и по-бързо е възстановяването.