Опаразитяване с кучешка тения (Ехинококоза)

Резюме

Хелминтите са паразитни червеи, които се разделят на 3 класа: Nematodes – кръгли червеи (напр. Ascaris, Trichinella), Cestodes – плоски червеи (напр. говежда, свинска, кучешка тения) и Trematodes – плоски смучещи червеи (напр. шистозоми, фасциоли и др.). В организма на човека могат да паразитират над 250 вида червеи от тези три класа. Някои видове са широко разпространени в нашата страна, но ежегодно се внасят от чужбина и нехарактерни за страната ни видове.

Човешката ехинококоза е хронично протичащо заболяване, което се характеризира с образуване на паразитни кисти, най-вече в черния дроб, белите дробове, слезката, мозъка.

От какаво се причинява?

Човешката ехинококоза се причинява от ларвния стадий на тении от рода Echinococcus. Медицинско значение имат Echinococcus granulosus – приочинява най-честата кистична форма на заболяването, Echinococcus multilocularis – причинява алвеоларна ехинококоза, Echinococcus vogeli – поликистозна форма.

Дължината на зрялата тения варира от 2 до 7 мм. Състои се от сколекс, шийка и проглотиди (членчета). Сколексът й притежава смукала. Яйцата имат сферична форма и съдържат 6-кукест ембрион (онкосфера). Ларвната форма на паразита представлява киста, съдържаща опалесцираща течност.

Какви са болестните промени?

Половозрялата форма паразитира в крайните гостоприемници (кучета). По време на дефекация те изхвърлят във външната среда половозрели членчета, които попадат в почва, трева, плодове и зеленчуци. При поглъщане от междинните гостоприемници (човек, тревопасни животни), онкосферите се освобождават от обвивките си, преминават през чревната стена и попадат в кръвообращението. Така те достигат до черния дроб или други органи. Там се образуват кисти. Стената на кистата се състои от 2 обвивки: външна – кутикуларна, хитинова и вътрешна – герминативна.

Източници на инвазията за човека са домашното куче, вълци, чакали. Те са крайни гостоприемници. Човекът, както и тревопасните животни, се явяват междинни гостоприемници на паразита.

Човек се заразява перорално. Това става при пряк контакт със заразено куче, при консумация на недобре измити плодове и зеленчуци, пиене на вода от открити водоеми и т.н.

Ехинококовите кисти могат да се развият във всички органи. Те упражняват механо-травматично действие, дистрофични изменения и нарушения в кръвообращението на засегнатите органи. Освен това те предизвикват токсично и сенсибилизиращо въздействие върху целия организъм.

Какви са симптомите?

Според степента на развитие на ехинококозата се различават следните стадии:

Латентен стадий – инкубационен период, протича безсимптомно;
Стадий на субективни оплаквания;
Стадий на обективни оплаквания и усложнения.

Неусложнената чернодробна ехинококоза протича с тежест и тъпи болки в дясното подребрие. Неусложнената белодробна ехинококоза протича обикновено безсимптомно и се открива случайно. Ехинококозата на други органи (бъбрек, мозък, слезка и др.) предизвиква симптоми, като на пространство заемащ процес.

Лабораторните данни показват еозинофилия. При големи кисти на черния дроб могат да се установят увеличени чернодробни ензими.

Най-честото усложнение на чернодробната ехинококоза е загнояване на кистата – чернодробен абсцес. Наблюдава се усилване на болката в подребрието, фебрилитет, левкоцитоза, повишена СУЕ. Тежко усложнение е руптурата на ехинококовата киста, което може да предизвика анафилактичен шок. Други по-редки усложнения са билиарна цироза, вследствие на механичния натиск, портална хипертония и др.

Белодробната киста може да се спука в лумена на бронха, което да доведе до пристъпна мъчителна кашлица с отделяне на светла течност с особен вкус и мембрани от кистата, подобни на „люспи от лук”.

Как се поставя диагноза?

Диагнозата е комплексна и се изгражда на базата на епидемиологичната анамнеза (контакт с куче), клиничната картина, образните и лабораторните изследвания. Изследват се серумна течност, оперативен материал, екскрети, телесни течности. Най-точна е специфичната паразитологичната морфодиагностика. Прилагат се и имунологични тестове, както и PCR – за определяне на щамовата принадлежност.

От образните изследвания най-често се извършва рентгенография и абдоминална ехография, чрез които се визуализира кистата.

С какво може да се обърка?

Заболявания на жлъчните пътища – холецистит, холангиохепатит, злокачествени заболявания, доброкачествени тумори, абсцес от непаразитен произход, хемангиом на черния дроб, чернодробна цироза, рак на черния дроб и др. При засягане на други органи – други обем заемащи процеси.

Как се лекува?

Единственото радикално лечение е хирургичното. При пациенти, при които има контраиндикации за оперативно лечение, се провежда консервативно лечение с противопаразитни препарати по схема. Провежда се още и симптоматично лечение – хепатопротектори, аналгетици, антиеметици, спазмолитици.

Как да се предпазим?

На първо място – лична хигиена. Редовно измиване на ръцете преди всяко хранене, спазване на строга хигиена при отглеждане на животни. Борбата с ехинококозата може да бъде ефективна, ако се води комплексно от ветеринарните служби, както и да се извършва на лично и на обществено ниво.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

Навременно лечение, периодични контролни прегледи, лабораторни и серологични изследвания.