Хипертиреоидизъм (Тиреотоксикоза, Базедова болест, Graves disease)

Резюме

Хипертиреоидизъм е състояние на повишена функция на щитовидната жлеза. Тиреотоксикозата е повишено отделяне на щитовидни хормони, което в повечето случаи се съчетава с хипертиреоидизъм. Имуногенният хипертиреоидизъм, в частност се нарича още Базедова болест или Graves disease.

От какаво се причинява?

Базедовата болест е автоимунно заболяване. Хипертиреоидизмът в случая може да бъде без струма, както и с дифузна или с възловидна струма. Друга причина за хипертиреоидизъм са автономни процеси в щитовидната жлеза: дисеминирана автономия, многоогнищна автономия, едноогнищна автономия на жлезата (аденом, автономен аденом). Най-честата причина за автономните процеси в щитовидната жлеза са йод-недоимъчните струми. Рядко хипертиреоидно състояние може да настъпи при някои възпалителни заболявания на щитовидната жлеза, злокачествен процес или да бъде медикаментозно обусловено.

Ендемичната гуша се причинява от общ за даден географски район фактор – най-често йоден дефицит.

Какви са болестните промени?

Базедовата болест е автоимунно тиреоидно състояние, което се характеризира с хронично възпаление на щитовидната жлеза. Хипертиреоидизмът се дължи на антитела насочени срещу рецепторите на тиреотропния хормон (ТТХ, TSH), които имат стимулиращо действие върху щитовидната жлеза.

При автономния хипертиреоидизъм клетките на щитовидната жлеза са изгубили способността си за точно дозиране на щитовидните хормони спрямо нуждите на организма и в съответствие на регулацията от хипофизата.

Като струма се определя всяко увеличение на обема на щитовидната жлеза. Тя може да бъде дифузна, нодозна (възлеста) и смесена. По функционален критерий бива: еутиреоидна (с нормална функция на щитовидната жлеза) или наричана още нетоксична и хипертиреоидна (токсична).

Какви са симптомите?

Симптомите произтичат от действието на щитовидните хормони върху различни функции. Ефектите, които имат тези хормони са:

Повишават основната обмяна;
Стимулират растежа и развитието;
Влияят върху възбудимостта на нервната система – хипертиреоидизмът води до свръхвъзбудимост;
Стимулират калциевата и фосфорната обмяна;
Повишават катехоламиновата чувствителност (катехоламини – адреналин и норадреналин) на сърцето – за хипертиреоидизъм е характерна тахикардията;
Действат върху мускулите и сухожилните рефлекси;

В 70 – 90% от пациентите с хипертиреоидизъм е налице струма. Характерни симптоми са психо-моторното неспокойствие, тремор , нервност, безсъние, тахикардия и ритъмни нарушения, загуба на тегло при повишен апетит и чувство за глад. Кожата е топла, влажна, мека, кадифена, с тънки косми. Пациентите имат непоносимост към топлина и склонност към диария. Може да са налице нарушения в менструлания цикъл, нарушения в калциево-фосфорната обмяна и въглехидратния и белтъчния метаболизъм. При Базедовата болест допълнително се наблюдават: ендокринна офталмопатия – екзофталм, както и претибиален оток.

Рядко усложнение на хипертиреоидизма е тиреотоксичната кома. Тя се характеризира с тахикардия (над 150удара в минута), хипертермия (температура > 41 градуса), тремор, страх, повръщане, диария, нарушения в съзнанието, психотични състояния.

Как се поставя диагноза?

На първо място – клинична картина на хипертиреоидизъм. Лабораторните данни са:

Висок fT₄ – свободен L-тироксин, висок TSH;
Висок fT₃ – почти винаги.

При имуногенен хипертиреоидизъм се доказват антитела, насочени срещу ТТХ – рецепторите, откриват се и антитела срещу тиреоидната пероксидаза (TPO, TRAK антитела).

Автономните процеси в щитовидната жлеза се доказват с помощта на сцинтиграфия. Тя изобразява начина на отлагане на радиоизотоп в щитовидната жлеза. Характерно е хомогенно интензивно отлагане при Базедова болест; едноогнищно, многоогнищно или дисеминирано натрупване при трите вида автономия на жлезата.

С какво може да се обърка?

Характерната клинична картина, лабораторната и образната диагностика поставят диагнозата. Подобна симптоматика може да се наблюдава при психотични състояния, злоупотреба с амфетамин и кокаин, вегетативни нарушения.

Как се лекува?

Лечението се провежда според възрастта на пациента и формата на хипертиреоидизма. Лечението включва:

Медикаменти – тиреостатици – предизвикват химическа блокада на синтеза на щитовидни хормони (пропилтиоурацил, карбимазол, тиамазол и др.);
Оперативно лечение – винаги предоперативно се провежда тиреостатично лечение;
Лечение с радиойод.

Тиреотоксичната криза се лекува в спешен порядък с тиреостатици и симптоматично – вливания на водно-електролитни разтвори, бета-блокери, кортикостероиди, седативни препарати, понижаване на температурата и др.

Как да се предпазим?

Профилактика и контрол на йод-дефицитните състояния. В България тя се провежда чрез йодиране на готварската сол. Цели предпазване от ендемична гуша. Йод-дефицитните планински и полупланински райони в България са част от Балканската ендемична област.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

Провеждане на лечение според формата на хипертиреоидизма. Естественият ход на автоимунния хипертиреоидизъм не може да бъде предсказан. Автономният хипертиреоидизъм по правило с времето се засилва. Приемът на йод може да доведе до тиреотоксична криза! Приемът на тиреостатици изисква внимателно клинично проследяване.