Резюме
От какаво се причинява?
Какви са болестните промени?
Какви са симптомите?
Как се поставя диагноза?
С какво може да се обърка?
Как се лекува?
Как да се предпазим?
Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

Рак на дебелото черво (Коло-ректален карцином)


Резюме


Ракът на дебелото черво е злокачествено заболяване с епителен произход. За жалост неговата честота през последните десетилетия показва трайна тенденция към повишаване.

За граничен маркер между колонния и ректалния карцином служи отстояние от 16 см. разположено между ръба на тумора и ано-ректалната линия.

Смъртността и заболяемостта от рака на дебелото черво непрекъснато нарастват. Карциномът на дебелото черво е вторият по честота карцином при мъжа (след белодробния) и жената (след рака на млечната жлеза). 90% от дебелочревните карциноми се откриват след 50-годишна възраст. Двата пола се засягат еднакво често.



От какво се причинява?



Както и при другите злокачествени заболявания, причините са неясни. При дебелочревния карцином рисковите фактори са следните:

  • Пациенти с колоректални аденоми - 6%;
  • Пациенти с роднини от първа линия с колоректален карцином - 10%;
  • Пациенти с улцерозен колит с давност над 15 години - 15%;
  • Пациенти със синдром на вродения неполипозен дебелочревен карцином - 75% (HNPCC);
  • Пациенти с фамилна аденоматоза на дебелото черво - 100%;
  • Фактори на храненето - богата на мазнини и червено месо храна.


Какви са болестните промени?


Счита се, че ракът на дебелото черво на молекулярно ниво възниква по т.нар. модел на туморната прогресия. Туморната прогресия от нормална тъкан, през аденом, до карцином, се дължи на натрупване на различни генетични мутации. Различни мутации могат да предизвикат активация на онкогени (K-RAS) и/или инактивация на тумор-супресорни гени (APC, DCC, p53).

Морфологично карциномът на дебелото черво бива:

  • Аденокарцином - високо-, умерено- и нискодиференциран;
  • Слизест аденокарцином (мукоиден, слизест, колоиден рак);
  • Мукоцелуларен (пръстеновидноклетъчен);
  • Недиференциран;
  • Некласифициран;


Какви са симптомите?


Симптомите са многообразни и нетипични. Зависят от стадия и локализацията. На базата на разнообразната клинична картина, могат да се обособят различни синдроми: ентероколитен, токсикоанемичен, долнодиспептичен синдром и др. единствената изява на заболяването може да бъде опипване на тумор в коремната кухина, случайно установена желязо-дефицитна анемия, чувство за недоизхождане, тенезми и др. Често са налице и някои неспецифични симптоми, като намалена работоспособност, лесна уморяемост, загуба на телесна маса.

Алармиращи симптоми: примеси на кръв в изпражненията и всяка внезапна промяна в навиците, свързани с дефекацията при пациенти над 40-годишна възраст!

Заболяването може да се прояви и като илеус и остър хирургичен корем, изискващ спешна хирургична намеса.



Как се поставя диагноза?


  • Анамнеза и статус, ректално туширане;
  • Фиброколоноскопия, задължително вземане на материал за хистологично изследване (биопсия), което поставя дефинитвно диагнозата;
  • Рентгеново изследване на дебелото черво;
  • Ехографско и компютърно-томографско изследване на черен дроб, рентгеново изследване на бял дроб – търсене на метастази;
  • Трансректално ехографско изследване - преценка на разпространението на тумора и неговата операбилност;
  • Изследване на туморни маркери - СЕА и СА 19-9.


С какво може да се обърка?


При наличие на „алармиращи симптоми” трябва на първо място да се изключи рак на дебелото черво. Може да се отхвърли като диагноза единствено след извършване на колоноскопия и хистологично изследване.

Долнодиспептичен синдром и наличие на кръв в изпражненията, може да се срещне още при: възпалителни чревни заболявания от инфекциозен и неинфекциозен произход, хемороиди, аденоми, дивертикулоза, фекалом и др.



Как се лекува?


Лечението е комплексно: хирургично, химио- и лъчетерапия. Основен лечебен подход е хирургичната резекция – определяне на границите на тумора и отстраняване на регионалния лимфен басейн. Радикални оперативни методи са:

  • Десностранна хемиколектомия (с премахване на flexura hepatica);
  • Левостранна хемиколектомия (с премахване на flexura lienalis);
  • Интермедиерна резекция на колона (от хемиколктомия до субтотална и тотална колектомия);
  • Резекция на сигмоидното черво;
  • Операция на Hartmann.

Химиотерапията включва различни цитостатични схеми на лечение, например:

  • Неоадювантно лечение - с 5-FU (5- флуороурацил) при ректален карцином в 4-ти стадий;
  • Адювантно лечение – в трети стадий постоперативно даване на 5-FU и levamisol.

Палиативното лечение цели:

  • Премахване на обструкцията;
  • Ликвидиране на болката;
  • Подобряване качеството на живот.


Как да се предпазим?


Стопроцентова профилактика не може да бъде направена. Препоръчва се избягване на рисковите фактори, свързани с храненето и редовни профилактични прегледи, колпокопско наблюдение на нерискови пациенти след 50-годишна възраст на всеки 5 години.


Колоскопия

Интервал между изследванията

Роднини от 1 линия, болни от коло-ректален карцином

След 40-годишна възраст

5-10 години

ФАП (фамилна аденоматозна полипоза) -пациенти

След 10-годишна възраст

Всяка година

HNPCC (вроден неполипозен дебелочревен карцином) за тумори извън колона

След 25-годишна възраст

Всяка година


колоскопия

Интервал между изследванията

Роднини от 1 линия болни от КРК (колоректален карцином)

След 40 -годишна възраст

5-10 години

ФАП (фамилна аденоматозна полипоза) -пациенти

след 10г. възраст

Всяка година

HNPCC (вроден неполипозен дебелочревен карцином) за тумори извън колона

След 25г. възраст

Всяка година



Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?


Ранната диагноза и лечение подобряват прогнозата, качеството на живот и преживяемостта.