Хроничен панкреатит
Резюме
Хронично възпаление на задстомашната жлеза, което се характеризира с прогресираща фиброза, деструкция и загуба на жлезен паренхим, което води до екзокринна и ендокринна панкреасна недостатъчност.
От какаво се причинява?
Най-честата причина за развитие на хроничен панкреатит е хроничната злоупотреба с алкохол. Той може да се развие и по неясни причини (идиопатичен хроничен панкреатит). Редки причини са: метаболитни нарушения – хиперлипидемия, хиперкалциемия при хиперпаратиреоидизъм, структурни аномалии.
Какви са болестните промени?
Хроничният панкреатит се разделя на следните форми:
- Хроничен калцифициращ панкреатит – характеризира се с фиброза, образуване на протеинови запушалки в каналчетата и ацинусите на жлезата и конкременти;
- Хроничен обструктивен панкреатит – наблюдават се изменения в структурата на жлезата, разширение и деформация на каналчетата, атрофия и постепенно заместване на жлезния паренхим с фиброзна тъкан.
Какви са симптомите?
Водещ симптом е болката в корема. Тя е локализирана в горната част на корема, в епигастриума и ирадиира към гърба. Засилва се след хранене и консумация на алкохол. Налице са диспептични оплаквания: метеоризъм, тежест в корема, понякога гадене и повръщане. С напредване на заболяването се развива екзокринна и ендокринна панкреасна недостатъчност. Те се изявяват съответно с нарушено храносмилане и захарен диабет. Намалената панкреасна ензимна секреция води до нарушено смилане на мазнините и стеаторея. Захарен диабет се развива при деструкция на над 80-90 % от паренхима на жлезата.
Могат да се развият псевдокисти в панкреаса, абсцес, стеноза на дуоденума, кръвоизлив, тромбоза на порталната вена, фистули.
Как се поставя диагноза?
Диагнозата се поставя на базата на клиничната картина, функционални проби и образни изследвания. Доказването на панкреасната екзокринна недостатъчност става чрез функционални тестове. Най-чувствителен е секретин-панкреозиминовият тест. С помощта на секретин се стимулира секрецията на вода и бикарбонати от панкреаса. С помощта на сонда се аспирира дуоденален сок и се определя концентрацията на бикарбонатен йон в него. Панкреозиминът стимулира ензимната секреция на панкреаса (амилаза, липаза, трипсин). Съществуват и индиректни тестове за оценка на пакреасната функция. Те се позитивират при тежки форми на панкреатит. Такъв тест е тестът на Van de Kamer, определяне на химотрипсин и еластаза в изпражненията и др.
Чрез ехография и КАТ, ERCP (ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография) се доказват морфологичните изменения в панкреаса – стенози, дилатации, панкреасни псевдокисти, конкременти, калцификати.
С какво може да се обърка?
Трябва да се изключат други заболявания в горната част на корема: язвена болест, жлъчно-каменна болест, карцином на стомаха, карцином на панкреаса.
Как се лекува?
Въздържание от алкохол. При възпалителни тласъци лечението е, както при остър панкреатит. За лечение на екзокринната панкреасна недостатъчност се провежда заместително лечение с ензимни препарати. Важно е ефективно заместване на липазата. Ензимните препарати се приемат заедно с храната. Ефективното заместително лечение потиска и болката. Ендокринната панкреасна недостатъчност – захарният диабет, се лекува по съответния начин. При наличие на камъни в канала на панкреаса се провежда ендоскопско лечение. При необходимост – хирургично лечение – дренажни операции, частични резекции на панкреаса и др.
Как да се предпазим?
Лечение на метаболитните нарушения и на първо място въздържане от хронична злоупотреба с алкохол.
Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?
Спазване на диетичен режим, лечение на малабсорбцията и захарния диабет.