Миома на матката


Резюме


Миомата е доброкачествено новообразувание на маточната мускулатура. Засяга жени във фертилна възраст и често налага оперативно лечение. Точната му генеза все още не е напълно известна.



От какаво се причинява?


Етиологията на тумора не е известна. Знае се, че миомата е хормонозависим тумор, за чийто растеж е необходимо наличие на естроген. Развива се често при жени с наднормено тегло, хипертония и мастопатия. Често се наблюдава комбиниране с ендометриоза и поликистоза на яйчнниците.



Какви са болестните промени?


Установено е, че туморът нараства при естрогенна терапия и  бременност и намалява в менопаузата. Миомите не са инертни, много често в тях се откриват рецептори за простагландини, окситоцин, различни ензими, а някои могат дори да произвеждат еритропоетин. Измененията представляват възелчета или по-големи  възли, произхождащи от миоментриума на матката. В зависимост от разположението си се делят на интрамурални, субсерозни и субмукозни. Могат да се класифицират и като цервикални, интралигаментарни (разположени в широката връзка), педикуларни (разположени на краче). Най-често миомите са разположени в тялото на матката, а най-рядко в шийката, кръглите връзки, лабиите. Микроскопски миомата представлява снопчета от гладкомускулна тъкан, които са безразборно подредени сред съединителна тъкан.



Какви са симптомите?


Основният симптом при миома е анормално кръвотечение под формата на хиперменорея, метрорагия, менометрорагия. Типът и тежестта на кръвотечението са свързани с разположението на миомните възли.

Болка обикновено не се наблюдава, но понякога е налице в периода на овулация или предменструално. При торзия на миомен възел болките са интензивни и са съпроводени с перитонеално дразнене. При некроза на възела освен болка се наблюдава и повишаване на температурата, а от лабораторните изследвания – левкоцитоза. Болката при раждащ се миомен възел има спастичен характер и тя е резултат на контракции на матката.

В зависимост от големината и разположението си миомните възли могат да притискат пикочния мехур, което да доведе до полакиурия. Цервикалните и интралигаментарните възли притискат уретера и водят до хидронефроза. Тези тумори, които са разположени в малкия таз, притискат ректума и предизвикват нарушение на дефекацията.

Друг характерен белег за миомата е стерилитета. Той се дължи на интермитентната овулация, повишената маточна контрактилност, нарушен транспорт на сперматозоидите. Бременни, при които са открити миомни възли са застрашени от спонтанни аборти.



Как се поставя диагноза?


Диагнозата на миомните възли е комплексна. При оглед със спекулум могат да се установят „раждащи” се миоми. С помощта на палпацията може да се определи съотношението между миомата и маточната кухина. При бимануално туширане се откриват твърди възли, които деформират матката в различни посоки и са свързани с нея при движение. Неподвижни са миомите в малкия таз, интралигаментарните и разположените ретроперитонеално. Като обобщение прегледът трябва да определи обема, локализацията, евентуално притискане на съседен орган, да предвиди рисковете за възникване на усложнения и да състави план за операция. Други изследвания, които се провеждат сa:

  • Изследване на кръв – установяват се намалени стойности на хемоглобин и еритроцити, намален процент на желязо в серума;
  • Сондиране на матката и пробно абразио – установява се неравност по вътрешната повърхност на матката;
  • Хистерография – получават се характерни образи на изпълнената с контраст маточна празнина;
  • Ехография – показва увеличени размери на матката, неправилни контури, както и разположението на миомните възли.

Усложненията, които могат да се наблюдават при миома са:

  • Кръвотечението, което е един от основните симптоми води до анемия и повишава риска от тромбоза;
  • Инфектиране на миомния възел;
  • Механични усложнения – остра и хронична торзия, компресия, чревна непроходимост и др.;
  • Дистрофични промени – оток, асептична некроза, атрофия, калцификация и др.;
  • Злокачествена промяна – 0.5 % от случаите се наблюдава саркоматозна дегенрация;

При бременност – неправилно предлежание на плода, аборт, преждевременно раждане, родова слабост, кръвотечение в плацентарния период.



С какво може да се обърка?


Миомата трябва да се разграничи от:

  • Тумори на яйчниците;
  • Външна ендометриоза;
  • Тубо-овариални абцеси;
  • Бременност;
  • Рак на ендометриума;
  • Аномалии на матката и др.


Как се лекува?


Поведението при миома зависи от няколко показателя – възраст на болната, симптоматика, наличие на усложнения, както и от опита на специалиста. Под наблюдение се оставят  пациентки с миома, които нямат никакви оплаквания и заболяването е открито при профилактичен преглед . Контролни прегледи се правят на всеки 6 месеца. В зависимост от възрастта може да се изчака спонтанно обратно развитие на миомния възел след менопауза. Включва се консервативно лечение на анемията. Препоръчват се балнеолечение, фитотерапия, които са по-скоро с общоукрепващ ефект. При жени в млада възраст и незавършили репродуктивните си планове може да се проведе консервативно лечение в продължение на 6-9 месеца, което предизвиква обратимо спиране на менструалния цикъл и води до намаляване на обема на миомните възли.

Оперативно лечение е друг начин за лечение на миомата. То може да бъде планово или по спешност.  Спешни са състоянията на торзио на миомния възел, илеус, некроза на възела, остър хирургичен корем. Плановите операции се провеждат при много обемисти тумори, цервикални миоми, данни за притискане на съседни органи от миомата, неповлияващи се кръвотечения повече от 3 месеца, стерилитет, повтарящи се аборти, миоми с вторични симптоми след менопаузата. Оперативната намеса при жени в репродуктивна възраст включва отстраняване на миомния възел (миомектомия). В повечето случаи операциите са по-радикални и като метод на избор се използва тоталната хистеректомия със запазване или отстраняване на аднексите в зависимост от възрастта на пациентката.

Асимптомните миоми по време на бременност и раждане не са индикации за Цезарово сечение. В тези случаи миомата се отстранява 4-5 месеца след раждането. Не се препоръчва миомектомия при Цезарово сечение.  Раждането чрез Цезарово сечение може да се комбинира с тотална хистеректомия, при жени, които не искат да имат повече деца.



Как да се предпазим?


Не е известна профилактика на миомата на матката. като превантивни мерки може да се посочи лечението на затлъстяването, хипертонията, ограничаване на безразборния прием на естрогенови препарати и т.н.



Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?


След поставяне на диагнозата препоръчително е извършването на контролни прегледи, през определен от лекуващия лекар период, при което се решава по-нататъшното поведение.