Кисти на яйчника


Резюме


Яйчниците са част от вътрешните полови органи на жената. Те са чифтен орган, разположени са в малкия таз от двете страни на матката. Тяхната функция е непосредствено свързана с репродуктивната способност на жената, като представлява сложна система от редуващи се процеси на съзряване, нарастване и отделяне на зряла яйцеклетка и свързаните с това хормони. Ето защо може да се каже, че яйчникът е орган, чиято функция е свързана с образуването на кисти. Като изключим периодите на детство, менопауза, бременност и кърмене, това той извършва ежемесечно през целия живот на жената. Кистите са най-често срещаното заболяване на яйчниците, като се счита, че на всяка втора жена в полова зрялост е диагностицирана киста.



От какаво се причинява?


Киста се нарича всяко образувание, което притежава капсула и е изпълнено с течност. Малките кистички, които яйчниците образуват във връзка с тяхната функция, се наричат фоликули. Те съществуват в яйчниците още при новородените момичета и достигат до 400 000 в двата яйчника. Едва при настъпване на пубертета периодично част от тях започват да нарастват и съзряват, като едва около 400 достигат пълна зрялост и отделят яйцеклетка през периода на полова зрялост на жената. Всички останали претърпяват обратно развитие. Това означава, че при нормална функция яйчниците образуват кисти (фоликули) и този процес е физиологичен. В отделни случаи, обаче, кисти се образуват като последствие на болестни процеси и тогава се разглеждат като патологични образувания. Разликата между фоликул и киста се изразява основно в размерите и периода на съществуване без лечение. Като кисти се означават образувания които са с размер над 30 мм. в диаметър или когато при проследяване формацията не изчезва спонтанно повече от 3-5 месеца.



Какви са болестните промени?


При образуването на яйчника като орган, в неговата структура участват всички зародишни клетъчни слоеве. Ето защо разнообразието от новообразувания на яйчника е много голямо и съществуват различни класификации за тяхното точно определяне и разграничаване във връзка с техния произход. Възниква въпросът, каква е разликата между киста и тумор на яйчника? Туморът е общо понятие, с което се означават всички формации на яйчника, а когато туморът представлява образувание, което има капсула и е изпълнено с течност – се нарича киста. Обикновено яйчниковите тумори имат плътна (солидна) структура. Срещат се и формации с комбинирана (и солидна и кистозна) структура. И кистите и туморите могат да бъдат доброкачествени и злокачествени.

Най-общо кистите на яйчника могат да се разделят на функционални и органични.  

Функционални кисти

Функционалните кисти се появяват в хода на нормалния менструален цикъл на жената и са свързани с процеса на овулация. Те са най-често срещаните овариални кисти. Характерно за тях е това, че е въпрос на време да изчезнат, така, както са се появили. Обикновено не са големи по размер, но могат да достигнат и до 6-7 см., а понякога и повече. Функционалните кисти основно са фоликуларни и лутеинови.

  • Фоликуларните кисти  представляват кистозно свръхразтягане на фоликула по време на обратното му развитие. Всеки месец загиват значителен брой фоликули. Със загиването на овоцита, започва да дегенерира и фоликуларния епител. Под действие на течността във фоликула, той може да се разтегне. По този начин се образува киста с различна големина. Най-често те са с размери над 4 см.;
  • Лутеиновите кисти произхождат от хематома, образувал се на мястото на жълтото тяло. Хеморагията, която настъпва в празнината на жълтото тяло е нормална, но понякога е по-голяма по количество, не може да се резорбира от организма и води до образуване на хематом. Характерно за тях е изтъняването на стената на лутеиновата киста около изпълнената с кръв централна празнина. Кистата достига размери до 4-6 см.;

Органични кисти

Органичните кисти, за разлика от функционалните, се образуват без връзка с цикличната яйчникова функция. Най-често срещаните органични кисти са:

  • Ендометриозна (шоколадова) киста. Ендометриозата е заболяване, при което ендометриум се разполага извън типичното си място. Когато такава лигавица е разположена в яйчника, се формират ендометриозни кисти. Ектопичният ендометриум реагира на стимулите на яйчниковите хормони по същия начина, както лигавицата разположена вътре в кухината на матката. Когато дойде периодът, през който тази лигавица се изхвърля от матката (менструация), ендометриозните огнища в яйчника не могат да се дренират и се натрупват като кистозно образование, изпълнено с гъсто червено-кафяво съдържимо, наподобяващо течен шоколад, откъдето произхожда популярното име на кистите. Съществува опасност, когато тези кисти нараснат да се спукат спонтанно, при което жизнеспособни ендометриални жлези да се разпръснат на много места по коремния перитонеум и като последица да доведат до образуването на сраствания и тежък болков синдром;

  • Дермоидна киста. Дермоидните кисти са вид тератоми, които се развиват от диференцирани зародишеви тъкани с предимно ектодермален произход. Достигат различна големина и обикновено са с по-плътна капсула. Характерно е тяхното съдържимо – кашава мастна материя примесена с косми. Описани са и други производни на ектодермата, като нокти, зъби, мастни жлези и др. Макар и рядко, се срещат и малигнени форми на дермоидна киста;

  • Параовариални кисти. Наричат се така, поради това, че са разположени не в същинската яйчникова тъкан, а в съседство с нея. Произхождат от серозната тъкан, покриваща маточните тръби и от широката маточна връзка. Различни са по големина и са доброкачествени;
  • Поликистозни яйчници. Поликистозните яйчници са отделно заболяване, описано подробно в отделна статия. Най-общо това заболяване представлява нарушение в нормалното зреене на яйчниковите фоликули, при което те не достигат до отделяне на яйцеклетка и се нарушава репродуктивната функция на яйчниците. Самите органи са уголемени и изпълнени с голям брой малки кистички.


Какви са симптомите?


Симптомите при овариалните кисти са разнообразни. Важно е да се знае, че по-голяма част от кистите на яйчниците протичат безсимптомно и се установяват случайно при профилактичен преглед. Оплакванията зависят от вида на кистата и от нейната големина. Обикновено симптомите са тежест и умерена болка ниско в корема. Възможни са различни отклонения от нормалния менструален цикъл. Тъй като яйчниците са орган, който притежава известна подвижност, формациите от яйчников произход също могат да се движат ограничено в пространството на малкия таз. Това създава възможност за торзио около т.нар. „опорак” или „краче” (мястото през което навлизат кръвоносните съдове на яйчника), при което се нарушава остро кръвоснабдяването на органа. Характерни за това състояние са остра, внезапна, режеща болка, гадене, повръщане и понякога краткотрайна загуба на съзнание. Подобни са симптомите при руптура на киста. Когато при нарушаването на целостта на кистата се засегнат по-големи кръвоносни съдове, настъпва остра кръвозагуба в коремната кухина. Наред с описаните симптоми се разгръща и клинична картина на хеморагичен шок.



Как се поставя диагноза?


Диагнозата на яйчниковите кисти по правило не е трудна. Затруднения в диагностичния процес по-често касаят разграничаването на доброкачествените от злокачествени овариални формации. Ето защо подходът при поставянето на диагнозата трябва да бъде комплексен и включва следните етапи:

Анамнеза. Както бе отбелязано, по-голяма част от кистите се установяват случайно при рутинен гинекологичен преглед. За наличие на киста на яйчника може да ни насочи още снемането на анамнеза. Важно е да се уточни мястото, характерът, давността на болката и свързана ли е тя с менструалния цикъл. Налични ли са отклонения от нормалния менструален цикъл и т.н.

Гинекологичен преглед. Палпира се едностранно или двустранно формация с различна големина, плътност, подвижност и болезненост.

Ехографско изследване. Прилага се трансабдоминално и трансвагинално ехографско изследване. Методът е изключително важен за правилното поставяне на диагнозата и разграничаването на различните видове кисти. При изследването се определят следните характеристики на кистите:

  • размери, форма – правилна или неправилна;
  • характеристика на капсулата – платна, гладка или с разраствания по нея;
  • данни за съдържимото – изпълнена с течност или със съдържимо с друга ехографска плътност, съдържа ли солидни (плътни) участъци;
  • брой на камерите на кистите – еднокамерна, двукамерна, многокамерна;
  • еднострана или двустранна е ехографската находка;
  • наличие или липса на свободна течност в коремната кухина.

Лапароскопия. Микроинвазивен хирургичен метод, при който в коремната кухина се въвежда оптична система и инструментариум, даващ възможност за директен оглед и извършване на хирургически интервенции върху кистата.

При необходимост от разграничаване от злокачастван процес допълнително се назначават скенер, магнитен резонанс и кръвно изследване на туморни маркери. Трябва да се знае, че последното изследване може да даде положителен резултат и при други заболявания като ендометриоза, възпалителни процеси, миома на матката, което налага диагнозата да се потвърди задължително с други методи.



С какво може да се обърка?


Кистите на яйчника трябва да се различат от различни кистозни или туморни формации на другите органи в малкия таз и коремната кухина като:

  • тумори на матката;
  • тумори на ректума;
  • ретроперитонеални тумори с различен произход;
  • кисти на ектопичен бъбрек;
  • кисти на панкреаса и др.


Как се лекува?


Както бе отбелязано, по-голямата част от яйчниковите кисти са функционални и изчезват спонтанно и безсимптомно, така както са се появили.

Разумният период на наблюдение на яйчниковите кисти е до 3-5 месеца, при липса на каквито и да е клинични, лабораторни и ехографски белези за малигненост. През този период могат да се предпишат противозачатъчни таблетки, които по-скоро предпазват от образуването на нови кисти.

При наличие на изразени или остри клинични симптоми лечението е оперативно. Такова е лечението и при признаци на злокачественост на кистата на яйчника. Поведението трябва да бъде много активно, поради това, че всяка яйчникова киста може да малигнизира, а ракът на яйчника е един от най-злокачествените. Оперативното лечение може да се извърши чрез отворена коремна операция или чрез по-съвременния лапароскопски достъп. Премахват се патологично променените тъкани и едновременно с това се взема материал за хистологично изследване. Операцията маже да бъде в различен обем:

  • перфориране на кистата и източване на нейното съдържимо;
  • отстраняване на кистата;
  • отстраняване на целия яйчник;
  • по-големи по обем операции.


Как да се предпазим?


Не може да се каже, че съществува метод, който напълно профилактира образуването на яйчникови кисти. Счита се, че продължителното приемане на противозачатъчни таблетки, чрез блокирането на овулацията, значително намалява възможността за формиране на кисти. Важно е да се знае, че основен метод на профилактика все още остава редовното провеждане на гинекологични прегледи.



Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?


Задължително провеждане на профилактични гинекологични прегледи дори няколко пъти годишно, особено за жени, преминали оперативно лечение по повод овариална киста.