Остър бронхит и трахеобронхит


Резюме


 

Острият трахеобронхит е възпаление на лигавицата на трахеята и големите бронхи на двата бели дроба. Това е едно от най-често срещаните заболявания. Може да бъде първичен и да протече изолирано, но обикновено се комбинира с възпаление на горните дихателни пътища (ринит и ларингит). Състоянието се нарича още катар на горните дихателни пътища.



От какаво се причинява?


Причинителите на катарите на дихателните пътища са многобройни. Най-вече заболяването се причинява от вируси:

  1. Вируси - риновируси, аденовируси, грипни и парагрипни вируси, коксаки вируси и др.;
  2. Бактерии - много по-рядка причина - стрептококи, стафилококи, пневмококи и др.;
  3. Химични дразнители - прахове и газове, дразнещи дихателните пътища, както и токсични вещества - бензин, киселини, сероводород, амоняк и др.;
  4. Гъбички – кандида.

Бронхит може да се наблюдава и в рамките на други заболявания като варицела, морбили, коклюш, тиф, бруцелоза, дифтерия и др.



Какви са болестните промени?


За възникване на възпалителните изменения често са налице предразполагащи фактори- лоши атмосферни условия, студен и влажен въздух, мъгла, алкохолизъм, недохранване, хиповитаминози и други фактори, намаляващи общите съпротивителни сили. Тези фактори често нарушават защитните сили на бронхиалната лигавица и създават условия за вирусни и бактериални инфекции.

Морфологично се различават катарален, слузест, фибринозен, гноен и некротизиращ трахеобронхит. Най-често възпалението има катарален характер, който се характеризира с оток на бронхиалната стена, хиперемия, левкоцитна инфилтрация и повишена продукция на мукус. Обикновено патологичните изменения водят до стесняване на бронхиалния просвет. При грипния трахеит се касае за псевдомембранозно некротизиращо възпаление с хеморагичен характер.



Какви са симптомите?


Симптомите на острия вирусен бронхит са суха или влажна дразнеща кашлица, ретростернални болки и/или бодежи при кашляне, хрема, кихане, парене в гърлото. Обикновено кашлянето се съпровожда с отделяне на жилави слузни храчки. Локалните оплаквания се съровождат на общи симптоми на простудно заболяване- повишена температура, леко увредено общо състояние, отпадналост, мускулни болки и болки по крайниците.

Заболяването има доброкачествен ход и преминава за няколко дни. Ако симптоматиката персистира дълго време или се появят нови оплаквания, трябва да се мисли за настъпили усложнения. При вирусните бронхити най-честите усложнения са:

  • Пневмонии-първични вирусни пневмонии или вторични бактериални поради спадане на имунната защита
  • Вторични бактериални инфекции с различна локализация, причинени от Haеmophilus influenzaе, пневмококи, стафилококи и др.
  • Облитериращ бронхиолит (възпаление на най-малките дихателни пътища, което води до дихателна недостатъчност). Това заболяване е характерно за кърмаческата възраст и се причинява от респираторно-синцитиалния вирус (RSV).

Лабораторните изследвания не показват отклонения. Може да има леко ускорена СУЕ.



Как се поставя диагноза?


Базира се на острото начало, катаралните явления от страна на дихателните пътища и характерните оплаквания. За доказване на конкретния причинител може да се изследват храчки или материал от бронхиален лаваж или да се проведе серодиагностика. Рентгенографията на гръден кош не показва патологични явления.



С какво може да се обърка?


Най-вече трябва да се диагностицира на базата на съпътстващата симптоматика бронхитният синдром, който се изявява в хода на други инфекциони състояния като морбили, коклюш, дифтерия, варицела, тиф, бруцелоза, скарлатина и др.



Как се лекува?


Лечението включва отхрачващи средства - секретолитични и муколитични, антитусива. Препоръчва се да не се комбинират, тъй като секретолитичните средства засилват кашличния рефлекс и улесняват отделянето на секретите, а антитусивните препарати потискат този рефлекс. При силна суха дразнеща кашлица (особено при деца) могат да се прилагат кортикостероиди. Приемат се още витамини, имуностимулатири, антипиретици. Могат да се прилагат и загряващи компреси локално. Антибиотици се използват единствено при данни за насложена бактерална инфекция. При данни за гъбична инфекция се прилагат противогъбични препарати.



Как да се предпазим?


За профилактика се препоръчва избягването на предразполагащите фактори- лоши атмосферни условия, студен и влажен въздух, мъгла, алкохолизъм, недохранване, хиповитаминози и други фактори, намаляващи общите съпротивителни сили.



Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?


Препоръчва се провеждане на симптоматично лечение, почивка и правилен хранителен режим. Обикновено кашлицата продължава 10-15 дни, отпадналостта постепенно намалява и за 15-20 дни настъпва пълно оздравяване. Навременното лечение и почивката са важни за профилактика на вторични бактериални инфекции.