Затлъстяване в детска възраст

Резюме

Затлъстяването в детска възраст е важен медико-социален проблем. Все по-голяма е честотата му, все по-трудно е неговото лечение и ролята му като рисков фактор за развитието на редица заболявания в по-късна възраст е голяма. То представлява патологично състояние, което се дължи на увеличена мастна тъкан в следствие на хипертрофия или хиперплазия на мастни клетки. Затлъстяването в детска възраст е предимно от хиперпластичен тип – дължи се на увеличен брой на мастните клетки. Това обяснява неуспешното лечение и опасността да се запази за цял живот, защото хиперплазията на мастните клетки е необратим процес.

От какаво се причинява?

Затлъстяването е хетерогенен синдром, за развитието на който са отговорни много фактори като:

генетично предразположение;
прехранване;
намалена физическа активност;
увреждания на централната нервна система;
ендокринни нарушения;
стрес;
социални фактори.

Всички тези фактори водят до развитие на затлъстяване главно чрез нарушен енергиен баланс. Той се изразява в увеличен прием на енергия и намаление на енергийните разходи.

Фамилният характер на затлъстяването е доказан при редица клинични и експериментални изследвания, които показват,че при родители със затлъстяване е голяма възможността и децата им да са със затлъстяване. При двама родители честотата достига 80%, при един – 40%, а при липса на затлъстяване при родителите – 10%.

Какви са болестните промени?

Болестните промени не са напълно изяснени, но се предполага, че основните причини за развитието на затлъстяването са:

положителният енергиен баланс;
нарушение на мастната обмяна, свързана с повишена липосинтеза и намалена липолиза.

В последните години се дискутира и участието на симпатикусовата нервна система. Има данни, че тя оказва влияние върху приема на храна, складирането на енергия, както и върху нейния разход.

При затлъстяване се наблюдават определени обменни нарушения – хиперинсулинемия, хиперлипопротеинемия, хиперурикемия и хиперурикурия. Хиперинсулинемията е най-характерният ендокринен признак при затлъстяване. Появата й е съпроводена с развитието на инсулинова резистентност.

Какви са симптомите?

Клинично затлъстяването се дели на две форми:

Първично затлъстяване - среща се при 95% от хората и е свързано с повишен прием на енергия;
Вторично затлъстяване – явява се като симптом на друго заболяване.

За децата със затлъстяване е характерно:

повишен апетит;
повишена жажда;
лесна уморяемост;
понижена физическа активност;
невротични прояви.

Подкожната мастна тъкан при такива деца е генерализирано увеличена. При високостепенно затлъстяване се формира мастна гърбица на нивото на седми шиен прешлен и мастна престилка на корема. При момчетата се наблюдава гинекомастия и адипомастия, а гениталиите им са потънали в мастна тъкан и създават впечатление за недоразвитост. След пубертета мастната тъкан проявява тенденция за разпределение по гинекоиден или андроиден тип, както е и при възрастните. Гинекоиден тип или тип „круша” е по-характерен за женския пол. Подкожната мастна тъкан се натрупва в областта на корема, ханша, таза и бедрата. Андроидният тип затлъстяване или тип „ябълка” се среща по-често при мъжете. В този случай мастната тъкан се натрупва в областта на лицето, шията, раменния пояс, гърдите и горната половина на корема.

Други характерни симптоми са: акне, стрии по корема, бедрата, гърдите, акантоза. Лицето може да е лунообразно (facies lunata) със зачервени бузи. Констатира се повишено кръвно налягане. Плоското стъпало и Х-образните крака са чест симптом.

Как се поставя диагноза?

Оценка на затлъстяването се извършва и по индекса на телесната маса, който се изчислява по формулата: телесна маса в килограми разделена на ръста в квадратни метри. В практиката най-често се използват таблици, отразяващи процентно наднормената телесна маса в съответствие с ръста и пола. Според тях затлъстяването се дели на четири степени:

Първа степен - 15 – 30% над нормалната телесна маса;
Втора степен - 30 – 50 % над нормалната телесна маса;
Трета степен - 50 – 100% над нормалната телесна маса;
Четвърта степен - 100% и повече над нормалната телесна маса, т.е теглото е двойно по-голямо от нормалното за ръста и възрастта.

Диагнозата затлъстяване се поставя лесно, когато се касае за първично затлъстяване. Проблем възниква при диагностицирането на вторичното затлъстяване, което е съчетано с друго заболяване. То се съчетава със значителни отклонения в растежа, пубертетното развитие, костното съзряване, интелектуалното развитие и други симптоми, характерни за основното заболяване. В такива случаи влизат в съображение: болест на Cushing, синдрома на Prader – Willi, синдрома на Turner, синдрома на поликистозни яйчници, хипотиреоидизъм и др.

С какво може да се обърка?

Как се лекува?

Затлъстяването в детска възраст се лекува трудно, успехите са незадоволителни и резултатите са нетрайни. Само 25% от децата постигат дълготрайно намаление на теглото, при около 25% - няма промяна и при 50% от децата въпреки лечението затлъстяването прогресира. Лечението представлява комбинация от диета и повишена двигателна активност.

Най-подходяща е балансираната диета с намаление на калориите до 800 калории дневно в предучилищна възраст и до 1000 – 1200 калории дневно в училищна възраст. За да се осигури нормален растеж, трябва да се внасят достатъчно пълноценни белтъци. Крайните диети с бърза намаление на теглото не са препоръчителни в детска възраст. Медикаментите за редуциране на теглото са забранени за детската възраст. Препоръчва се да се избягва прехранването.

Активната дейност трябва да бъде съобразена с възрастта на детето. Натоварванията трябва да са постепенни, системни и с постепенно увеличаване на натоварването.

Как да се предпазим?

Предпазването от затлъстяване включва осигуряване на правилен хранителен режим и поддържане на нормална за възрастта телесна маса от кърмаческия период през всички периоди на детството е най-добрата профилактика на затлъстяването в детска възраст.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

Прогнозата на затлъстяването зависи от началото на неговото развитие, неговата степен, продължителност и дали са налице усложнения. Колкото е по-рано началото му, по-висока степента му, толкова е по-лоша прогнозата и са по-големи рисковете да остане за цял живот с всички неблагоприятни последствия от това. След поставяне на диагнозата затлъстяване е необходимо да се спазват стриктно указанията на лекуващия екип специалисти – педиатър, ендокринолог, диетолог и др. На базата на степента на затлъстяването и възрастта на детето се изготвят индивидуални диетични и двигателни режими, с които се цели намаляване на телесната маса. Лечението е крайно наложително, защото едно високостепенно затлъстяване в детска възраст крие огромни рискове за здравето в бъдеще.