Хемороиди

Резюме

Хемороидите преставляват разширение на специални венозни тела, разположени в областта на ануса и аналния канал и представляват най-често срещаното хирургично заболяване. Според различни източници 50 – 90% от хората боледуват от хемороиди. Най-честите симптоми включват болка, кървене и сърбеж.

От какаво се причинява?

Хемороидите представляват разширение на нормално съществуващи венозни формации, попомагащи дефекацията, които при кръвонапълване образуват възглавничка, предпазваща чуствителната лигавица от травми.

Делят се на два вида – външни и вътрешни, в зависимост от разположението си над или под пектинеалната ивица, отделяща ректума от ануса.

Няколко са основните фактори, смятани за водещи при формирането на хемороиди:

запек;
физическо напрежение;
диета, бедна на влакнини;
повишено вътрекоремно налягане;
бременност – нарастващият плод притиска червата и влошава оттока на кръвта, което, в съчетание с хормоналните промени, водят до появата ня хемороиди, които след бременността могат да изчезнат или намалеят;
възраст – с възрастта честотата на заболяването се увеличава;
наднормено тегло – повишеното вътрекоремно налягане влошава оттока на кръвта от долната част на ректума и води до нейния застой.
медикаменти;
продължителната дефекация, съчетана с напъни влошава оттока на кръвта и води до образуването на хемороиди;

генетична предразположеност – при някои хора има вродена слабост на съединителната тъкан, обуславяща по-лесното отпускане на съдовата стена, водеща до образуването на хемороиди и впоследстие до отпускане на цялата лигавица и нейното пролабиране.

Какви са болестните промени?

Хемороидите представляват разширение на нормално съшествуващи венозни формации. Те са напълнени с аленочервена кръв, която изтича най-често в края на дефекацията.

В по-напреднал стадии хемородите не се прибират в ануса и е възможно зацапване на бельото с фекалии и слуз, както и възпаление на кожата около ануса. Това може да доведе до сърбеж и разраняване.

При възпаление на хемороидален възел се наблюдава развитие на флебит, съчетано със силна болка, която обаче отшумява за няколко дни.

Какви са симптомите?

Общите симптоми при хемороидите са сърбеж, болка и кървене. Оплакванията зависят от разположението на хемороидите:

Външни

Външните хемороиди се опипват като възелче, разположено по външната страна на ануса. Най-честият симптом е болката, която се получава при възпаление, тромбозиране на възела и често е до степен на невъзможност за изхождане и движение. Болката отминава до няколко дни, но остава възелче, което се увеличава временно при напън или физическо усилие. Кървенето рядко е характерно за този тип хемороиди.

Сърбежът е чест белег, най-вече поради замърсяване на областта, водеща до възпаление на кожата, зачервяване. Това може да доведе до безсъние, раздразнителност и влошено качество на живот на болния.

Вътрешни

Вътрешните хемороиди се наблюдават в областта на ректума. Те нямат болкови рецептори, поради което болните не изпитват болка и по тази причина повечето хора не знаят, че ги имат. При механично или друго дразнене обаче те могат да кървят, поради тънкия постилащ ги епител, което е и най-честият симптом при тях. Кървенето е най-често в края на дефекацията и багри изпражненията с аленочервена кръв.

Вътрешните хемороиди могат да пролабират през ануса. Това става при напън или в по-късните етапи спонтанно. В този случай може да изтича слуз, която също дразни кожата около ануса, и може да предизвика сърбеж и зачервяване.

Вътрешните хемороиди могат да се усложнят по два начина:

пролапс – това представлява изпадане на хемороидите с част от лигавицата на ректума през ануса при отслабване на функцията на аналния сфинктер;
странгулация (заклещване) – когато се получи рязък спазъм на сфинктера при пролабирали вече хемороиди, те могат да се заклещят, което води до некроза на тъканта, болка, силно кървене и възпаление, които може да наложат спешна медицинска намеса.

Вътрешните хемороиди, ако не се лекуват, имат постепен ход на развитие, изразяващ се със следните стадии:

I стадии – няма пролапс, наблюдава се кървене и сърбеж;
II стадии – пролапс по време на дефекация или при физическо усилие, но хемороидите спонтанно, без намеса, се прибират обратно;
III стадии – пролапс при усилие, но се налага ръчно да се прибират пролабиралите тъкани;
IV стадии – след ръчно прибиране на пролабиралите тъкани, те пролабират отново спонтанно, без необходимост от извършване на физическо усилие.

Кървенето при хемороидите е толкова чест симптом, че понякога може да прикрие друго по-сериозно заболяване на дебелото черво и ректума, което трябва да се взима впредвид от лекаря, извършващ прегледа.

Как се поставя диагноза?

Диагностиката на хемороидите не представлява трудност.

Основно място заема огледа на аналната област за зачерване и външни хемороиди. Лекарят обикновенно прави и няколко специални прегледа:

Ректално туширане – с изследващия си показалец лекарят прави изследване на ануса и ректума, което му дава представа за наличието и стадия на хемороидите, както и за тонуса на аналния сфинктер, който с напредване на състоянието се отпуска;
Аноскопия – инструментално изследване, при което със специален уред се оглежда аналния канал. Това изследване често поставя диагнозата;
Ректоскопия – изследване, с което се оглежда аналния канал и ректума.

С какво може да се обърка?

Поставянето на диагноза хемороиди рядко е трудно, особено вземайки предвид честотата на заболяването и достъпноста на областа за физикално и инструментално изследване. Проблемът при поставяне на подобна диагноза е, че хемороидите често замаскират наличието на по-сериозни болести на дебелото черво, като рак, дивертикулит, полипоза и др.

Това означава, че при наличие, например на кървене от ануса, поставянето на диагноза хемороиди не означава, че работата на лекаря е свършена. Той трябва да докаже, че то не се дължи на друго заболяване, протичащо на фона на хемороидите.

Как се лекува?

Лечението на хемороидите бива два вида – оперативно и неоперативно.

Неоперативно

Използва се в I и II стадии на болеста и включва много и разнообразни методики, някои то които са:

Хигиенно-диетичен режим – включва намаляване на теглото, изключване на пикантни храни, прием на влакнини, регулиране на запека с лаксативи, подържане на хигиена и др.;
Локално третиране – използват се различни кремове за локално приложение, съдържащи кортикостероиди за намаляване на възпалението и средство за локално обезболяване;
Инжекционно склерозиране (склеротерапия) – използват се инжекционни разтвори, водещи до “изгаряне” на хемороидалните възли;
Фотокоагулация – използват с инфрачервени лъчи локално;
Налагане на гумени лигатури (Rubber band ligation) около основата на хемороидите. След известно време възлите некротизират и отпадат от само себе си. На мястото се получава малка раничка, която заздравява за около две седмици. Тази процедура се прилага само при вътрешни хемороиди, защото те нямат болкови рецептори. На една процедура най-често се третират един или два възела.

Оперативно

Оперативно лечение се предприема в III и IV стадии на заболяването или трудно контролируемо кръвотечение или при невъзможност от повлияване от хирургичното лечение. Съществуват множество оператвни методики, като преценката, коя е най-подходяща, се извършва от самия хирург.

Най-популярна в последните години е операцията на Лонго (Longo), въведена през 1997 г. Използва се механичен ушивател (стаплер). Той изрязва излишната лигавица заедно с хемороидалните възли точно над аналния канал, поставяйки два реда малки скоби, съединяващи двата края на прерязаната лигавица.

Как да се предпазим?

Поради факта, че голям част от хората рано или късно ще развият хемороиди, е много трудно да се каже какво може да се прави за предотвратяване на получаването им. Съществуват обаче няколко главни неща, които ако променим в ежедневието си, ще намалим риска или поне ще отложим с много години развитието на заболяването:

повишен прием на храни богати на влакнини - плодове, зеленуци, пълнозърнести брашна, цели зърна, мюсли и др. Това ще подобри моториката на дебелото черво и консистенцията на изпражненията, намалявайки напрежението върху хемороидалния венозен плексус;
избягване на запека и активното му лечение;
повишена физическа активност;
дефекацията, по възможност, да се извършва в клечаща поза.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

При първи оплаквания от единични възли първа и втора степен, профилактиката на хемороидите включва промяна в начина на хранене и начина на живот:

прием на повече плодове и зеленчуци, особено богати на влакнини - тези мероприятия имат за цел подобряване на консистенцията на фекалните маси и моториката на дебелото черво;
прием на ядки, семена, мюсли;
прием на витамин С, силициев диоксид и флавоноиди, които укрепват стените на вените и ги правят по-еластични;
поддържане на добра лична хигиена;
минимален престой върху тоалетната чиния;
използване на специални „клекала”, целящи изправянето на т.нар. аноректален ъгъл – по този начин се улеснява изхождането под действие на гравитацията, при което се намалява напрежението, обусловено от коремната преса. Тази позиция (клечаща) представлява най-физиологичната форма на дефекация.