Анална фисура

Резюме

Аналната фисура представлява болезнено разкъсване на повърхностния слой (лигавицата) на аналния канал, вследствие, най-често, на преминаването на много твърди фекалии.

Разкъсването се разполага в 80% от случаите в задната част на ануса (по-близо до опашната кост) и е най- честата причина за остра болка в областта на ануса. Болката се появява по време на или веднага след дефекация и е по-силна при остро настъпила фисура, отколкото при хронична фисура. Острата фисура често преминава спонтанно или се нуждае само от локално третиране, но в някои случаи, когато лечението се забави или превантивните мерки не дадат резултат, фисурата става хронична и тогава може да се наложи хирургично лечение.

От какаво се причинява?

Съществуват няколко механизма, благоприятстващи или директно водещи до образуването на анална фисура:

механичен – аналната фисура се причинява вследствие на хроничен запек или рязко преминаване на много твърди фекалии, които директно разкъсват лигавицата. Поради анатомичните особености тази фисура се появява по задната част на аналния канал и по-рядко по предната, предимно при жените;

епителен – касае се за множество фактори, водещи до постепенната увреда на лигавицата и нейното отслабване. При така увредената повърхност при сравнително малко механично напрежение се получават сериозни фисури, които лесно стават хронични. Фактори, водещи до подобна увреда, са някои лаксативи, диария, кортикостероидни кремове за лечение на хемороиди и др;

съдов механизъм – много от фисурите се развиват на базата на налични хемороиди. Това се обяснява с хипотезата, че вследствие на влошения оток на кръвта се получава лошо кръвоснабдяване на лигавицата, а оттам – до споменатата вече постепеннна увреда на епитела и лигавицата.

По всичко личи, че фисурата се получава при взаимодействието на различни фактори. Макар че може да възникне за секунда, условията довели до нейно получаване, може да са се създавали с години.

Какви са болестните промени?

Фисурата представлява рана, която може да прилича на порязване от хартия и да е едва видима, или да е дълбоко разязвяване, достигащо в дълбочина до мускулатурата, съчетано с кървене. Болката се обуславя от разкъсването на нервните окончания, на които е богата областта. Вследствие на това се получава рефлекторен спазъм, при които дефекацията може да стане невъзможна, и да се наруши заздравяването на фисурата.

При хроничната фисура болката не е толкова силна, защото ръбовете на раната са покрити със съединителна тъкан, непозволяваща пълно заздравяване. Между ръбовете остава язва, която продължава да кърви и става източник на хронично възпаление.

Какви са симптомите?

Фисурата има три основни симптома:

Болката се появява по време на дефекация, но е най-силна след самата дефекация. Тя може да продължи от няколко минути до часове. Описва се като остра, пареща, режеща.

Кръвотечението обагря като лентичка изпражненията или оцветява тоалетната хартия. То се появява от разкъсването на малките съдове в лигавицата.

Спазъм на аналния сфинктер – представлява рефлексен механизъм като резултат от дразненето на рецепторите за болка. Много често мануалният преглед на ректума става невъзможен без локална анестезия.

Как се поставя диагноза?

Диагнозата се поставя сравнително лесно от специалист коремен хирург. Болният влиза в кабинета с характерните оплаквания за болка, настъпила след дефекация и кървене и зацапване по тоалетната хартия. При опит за мануално изследване от страна на хирурга се наблюдава спазъм на аналния сфинктер, непозволяващ проникване на изследващия пръст в ректума.

Нерядко се налага да се приложи локална анестезия, целяща отпускане на сфинктера за извършване на преглед. Понякога нормално изхождане може да се постигне само след такава мнипулация.

С какво може да се обърка?

Най-често фисурата се бърка с някое от следните заболявания:

анален абсцес;

венерическо заболяване;

хемороиди;

анален карцином.

Как се лекува?

Лечението се дели на два основни вида – консервативно (неоперативно) и оперативно.

Консервативно лечение – има успех само при скорошни и остри фисури. То се изразява в приложение на следните методики:

Приложение на обезболяващи свещички и мехлеми, целящи потискане на сфинктерния спазъм и осигуряване на нормална дефекация;
Седящи вани – най-често отвара от лайка или друг лек антисептичен разтвор;
Локално поставяне на инжекция с обезболяващ ефект – цели се краткотрайно подобряване на болковия симптом и дефекацията;
Използване на меки лаксативи за урегулиране на запека.

Оперативно лечение – използва се при хронични фисури. При него целта е да се острани спазъмът на сфинктера и да се изрежат раневите ръбове, които пречат на заздрвяването на фисурата.

Заздравяванет на фисурата става за 2-4 седмици. В началото на следоперативния период се правят седящи вани, използва се антисептични мехлеми, поддържа се редовна дефекация.

Как да се предпазим?

При следване на някои от тези съвети може да се избегне появата на анална фисура:

избягване на силни напъни по време на дефекация. Това включва лечение и превенция на запека чрез обогатяване на менюто с храни, богати на влакнини, фибри, обилен прием на вода или прием на леки лаксативи;
педантична хигиена на аналния канал след дефекация, включваща използването на мека тоалетната хартия и/или измиване с вода;
в случаи със съществувала или подозирана фисура се препоръчва използването на лубрикантен мехлем, като този използван за лечение на хемороиди.

При пеленачета фисурата е често срещана. Тук често причината отново е запек, така че всички мерки за избягването му ще помогнат за предотвратяването й.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

След поставяне на диагнозата е необходимо пациената да спазва някои основни правила, особено в първите няколко дни и седмици. Повечето от тях служат като допълнение към основновното лечение, предпирието от лекуващия лекар:

поддържане на добра хигиена в перианалната област и използване на предписаните от лекаря мехлеми и супозитории за локално приложение;
активно лечение на запека, дори с леки лаксативи, особено в първите дни. Излекуваните пациенти трябва да избягват, колкото е възможно, констипацията чрез промяна в начина на хранене и живот, но не и с приложение на лаксативи за по-дълги периоди от време.