Тромбоцитопении
Резюме
Тромбоцитопениите са заболявания, които се изявяват с намалено количество на тромбоцитите в кръвта. Тези клетки отговарят за кръвосъсирването и намаленият им брой води до хеморагична диатеза. Нормалната продължителност на живот на тромбоцитите е 9-10 дни, като около 2/3 от тях се складират в слезката.
От какаво се причинява?
Съществуват много и разнообразни причини, водещи до тромбоцитопения:
1. Тромбоцитопении вследствие на намалено производство от костния мозък - дефицит на вит. В12, химикали (бензол), лъчения, автоимунни реакции, левкемии, карциноми, лимфоми и др.
2. Тромбоцитопении, вследствие на разрушаване на тромбоцитите в кръвта. Тук се включват:
- ДИК-синдром – изчерпване на тромбоцитите;
- имунни тромбоцитопении – получават се при:
- образуване на антитела срещу тромбоцитите (след прекарани инфекциозни заболявания);
- имунни заболявания (лупус, СПИН, лимфоми и др.);
- автоимунни реакции от медикаменти.
3.Други причини:
- Натрупване на кръвни клетки в увеличената слезка;
- Изкуствени сърдечни клапи - причиняват механична увреда;
- Екстракорпорално кръвообращение (при сърдечни и други операции) - контакт с различни повърхности;
Какви са болестните промени?
При тромбицитопениите основният момент, отговорен за болестните промени, е намаленото количество тромбоцити в кръвта. Това води до намалена възможност за кръвосъсирване и води до различно изразени кръвоизливи. Наблюдават се предимно по кожата, но може да се появят нявсякъде, във всички тъкани и органи. Нормалната стойност на тромбоцитите е около 140 000 в микролитър. При стойности 30 - 50 000 кръвоизливи се наблюдават при лека травма или одраскване. Между 15 - 30 000 започват спонтанни кръвоизливи, които може да са много трудни за овладяване.
Какви са симптомите?
Най-честият симптом на тромбоцитопениите са кръвоизливите по кожата, които могат да бъдат като малки точици (петехии) или по-големи - пурпура.
Пурпура по-голяма от 1см се нарича екхимоза. Тези характерни симптоми се наблюдават предимно по краката, най-вече по подбедриците и по ръцете.
Често се засягат и лигавиците. Кръвоизливи, подобни на кожните, се наблюдават и по венците и устната кухина. В устната кухина може да се наблюдават големи мехури, изпълнени с кръв. Често се наблюдава кървене от носа. Може да се наблюдава кръв в урината.
Болните могат да изпитат умора и слабост поради кръвозагуба.
При по-леките случаи е възможно да се наблюдават само удължено време на кървене след нанасяне на травма или получаване на сериозни синини (екхимози) след сравнително леки наранявания.
Как се поставя диагноза?
Диагнозата се поставя на базата на симптомите или по-рядко при случайно изследване на пълна кръвна картина. Наблюдават се занижен брой тромбоцити, без промяна на останалите показатели.
Често пациента съобщава за прием на медикамент или комбинация от такива.
Често се налага провеждане на биопсия на костния мозък за отдиференциране на заболяването. Може да се изследват чернодробни ензими, нива на фолиева киселина, витамин В12, бъбречна функция и др.
С какво може да се обърка?
Най-често тромбоцитопениите се бъркат с други заболявания, несвързани с кръвосъсирването – травми, хематоми от друг произход, удължено време на менструално кървене при гинекологични заболявания и др.
Всеки от тези симптоми, особено при по-продължително проявление, изисква отхвърляне на хематологично заболяване.
Как се лекува?
Лечението на различните видове тромбоцитопении е много различно – зависи от причината и се назначава от специалист хематолог. Съществуват определени схеми за лечение.
В съобръжение влизат медикаменти от групите на кортикостероидите, имуносупресорите, имуноглобулините, а също и спленектомия и др.
Как да се предпазим?
До момента учените не са открили причините отключващи тази група от заболявания, като е много вероятно да се касае за множество тригери. Проофилактиката, за съжаление е невъзможна.
Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?
Много е важно да се спазват препоръките на лекуващия лекар. Някои от заболяванията изчезват след няколко седмично лечение, но при други може да се редуват периоди на заболяване с периоди на оздравяване в продължение на много години.