Желязодефицитна анемия
Резюме
Като анемия се определя понижаването на хемоглобиновата концентрация и еритроцитния брой под нормалните стойности. Когато това понижение се дължи на намалено количество на желязото в организма на пациента, говорим за желязодефицитна анемия.
От какаво се причинява?
Етиологичните фактори са следните:
- Недостатъчен внос на желязо. Препоръчителните норми за прием на желязо с храната са 12 мг за мъже, 15 мг за менструиращи жени, 30 мг за бременни;
- Недобра резорбция на желязото в стомашно-чревния тракт;
- Повишени потребности – растеж, бременност и кърмене, активен спорт, лечение с витамин В12 на мегалобластна анемия (виж там);
- Хронични кръвотечения – от храносмилателния тракт, генитални при жени, хемодиализа и др.
Какви са болестните промени?
Болестните промени при желязодефицитната анемия могат да се разделята на няколко етапа според изявата им. Първо се наблюдава прелатентен железен дефицит, при който е налице изчерпване на железните депа в организма. Следва латентен железен дефицит – понижена концентрация на желязото в кръвта без изразени симптоми на анемия. Накрая се стига до анемия – наблюдават се изразени симптоми (анемичен синдром).
Какви са симптомите?
Клиничната картина е богата и може да бъде разделена според промените, настъпващи в различните системи на организма:
- Кожно-лигавични промени – koilonychia (вдлъбнати нокти), суха кожа, чупливи нокти, пруритус. Plummer-Vinson синдром – атрофия на лигавицата на езика и хранопровода, съпроводена с парене и одинфагия, рагади в устните ъгли;
Общи симптоми – бледост на кожата и лигавиците; слабост, лесна уморяемост, диспнея при натоварване; може да има сърдечен шум, главоболие, понижена концентрация;- Други неспецифични симптоми.
Как се поставя диагноза?
Диагнозата се поставя след щателна анамнеза и клиничн преглед. Провеждат се лабораторни изследвания на кръвта, които да дадат данни за нивата на следните показатели: Hb (хемоглобин), Er (еритроцити), феритин (белтък, показващ нивото на желязото в депата), трансферин (белтък, показващ нивото в кръвта, увеличава с при желязодефицитна анемия), морфология на еритроцитите.
С какво може да се обърка?
На първо място трябва да се разграничи желязодефицитната от другите анемии – мегалобластна (дефицит на вит. В12 и фолиева киселина), апластична (основното заболяване е на костния мозък), хемолитична (повишено разрушаване на еритроцитите).
По-редки причини за настъпване на анемия са оловната интоксикация, недостигът на вит. В6, недостигът на мед.
При бременни се наблюдава т.нар. хиперхидратация, при която е налице намалена хемоглобинова концентрация, поради повишения обем на кръвната плазма.
Как се лекува?
Основно в лечението на желязодефицитната анемия е премахването на причината за железния дефицит (напр. кървене). В повечето случаи се налага заместително лечение с железен препарат, който трябва да се приема поне 3 месеца, независимо, че нормализирането на кръвната картина става значително по-рано.
Как да се предпазим?
Необходимо е диетата да бъде балансирана и богата на продукти, съдържащи желязо (противно на масовото мнение това не са копривата и спанакът, а месните продукти и особено червеното месо и черият дроб). Това трябва да се спазва особено при подрастващите и при бременните. Редовните профилактични прегледи позволяват ранна диагноза, преди настъпване на изразена симптоматика.
Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?
Препоръките съвпадат с горепосочените. Особено важно е приемането на железния препарат достатъчно дълго време, за да се избегне рецидив на заболяването.