Резюме
От какаво се причинява?
Какви са болестните промени?
Какви са симптомите?
Как се поставя диагноза?
С какво може да се обърка?
Как се лекува?
Как да се предпазим?
Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

Цистит (Възпаление на пикочния мехур)


Резюме


Циститът представлява неспецифично възпаление на лигавицата на пикочния мехур, което на-често се предизвиква от бактерии. Най-често се доказват  E.coli. По-често се засягат жените в полово активна възраст. Заболяването не трябва да се неглижира, понеже в редки случаи може да хронифицира или да доведе до други усложнения.

                       



От какво се причинява?


Жените боледуват многократно по-често от цистит в сравнение с мъжете, поради анатомичните особености на уретрата при тях - по-къса и по-широка.

При жени най-честият изолиран причинител е E.coli. Това е бактерия, която нормално обитава чревния тракт.

                    

Много по-рядко се изолират бактерии като: S.saprophiticus, Klebsiella, Proteu  и др.

Много рядко се среща цистит при млади мъже без анатомични аномалии на пикочните пътища. По-чест е при необрязани мъже. E.coli и при мъжете е най-честият причинител на цистита.

Освен от бактерии, циститът може да се призвика и от медикаменти,  радиоактивни лъчения, химични дразнители и др., които са значително по-рядко от бактериалните.

Основните пътища на проникване на инфекцията в пикочния мехур са следните:

  • Асцендентен път – бактериите проникват в пикочния мехур през уретрата (посока, обратна на уринния ток). Това става най-често при замърсяване на перинеума с фекална флора, след което се пренася и в началната част на уретрата;
  • Десцендентен път – бактериите от бъбреците, през уретерите попадат в пикочния мехур;
  • По съседство –  при наличие на възпалителен процес в близост до пикочния мехур (ректум, влагалище) той може да се прехвърли в мехура и да предизвика цистит;
  • Хематогенен път – достигането на инфекцията по кръвен път е рядкост и почти не се среща при здрави индивиди.


Какви са болестните промени?


Някои бактерии имат свойството да се залавят за лигавицата на пикочния мехур чрез специални образувания, наречени пили. Склоността на лигавицата да залавя бактерии се мени според възрастта, менструалния цикъл и наличието на бременост. Най-малка е в деня на овулацията и най-голяма – по време и непосредствено след менструацията. Бактериите, които са захванати за лигавицата, предизвикват в нея възпалителни процеси, на които се дължат и оплакванията.

Човешкият организъм е изградил редица защитни механизми срещу инфекциите на пикочните пътища, най-важните от които са :

  • акта на уриниране – уринният ток механично отмива незаловените за лигавицата бактерии. Поради тази причина е необходимо да се поддържа добра диуреза (над 1500мл);
  • ниското pH на урината - потиска бактериалния растеж;
  • солите в урината - също създават неблагоприятна среда за развитието на бактериите;
  • секреторните имуноглобулини (sIgA) - разположени са по повърхността на лигавицата и възпрепятстват залавянето на бактериите.


Какви са симптомите?


Водещите симптоми при цистит са: често  уриниране (полакиурия), болки и парене при уриниране в областа на мехура (най-често и най-силни в края на уринирането), чувство за недоизпразнен пикочен мехур, неотложни позиви за уриниране, мътна урина с ‘‘працалчета’’ в нея, понякога кървава урина и болка при натиск в областта на пикочния мехур.

Усложненията на цистита могат да бъдат много неприятни. Възходящият пиелонефрит е едно от тях, поради което към цистита трябва да се отнесат сериозно както болният, така и лекуващият го лекар. Едно от най-тежките и за радост много рядко усложнение е перфорацията на мехура. Тя най-често се предизвиква от наличието на постоянен катетър, който опира в стената на мехура. Друго усложнение е хронифицирането на инфекцията.



Как се поставя диагноза?


Най-често диагнозата се поставя по характерните оплаквания на пациента и при микробиологичното изследване на урината, в която се намират причинителите на инфекцията – бактерии, левкоцити и еритроцити.

                                

Много често в съвременната медицинска практика, при характерни оплаквания при млади сексуално активни жени, не се прави изследване на урината, а се назначава направо терапия.

 

 




С какво може да се обърка?


Циститът трябва да се разграничи от други заболявания, които протичат с болезнено уриниране. Такива заболявания са: уретрит, вагинит, чуждо тяло в мехура, простатит при мъжете и други.



Как се лекува?


Лечението на  цистита е антибиотично. При неусложнен цистит еднократен антибиотичен прием или кратък антибиотичен курс (3 дни) са достатъчни за елиминиране на инфекцията. Важно е да се спомене, че ако пациентката е бременна, лечебният план трябва да се промени. Най-често прилаганите групи антибиотици са:

  • Тетрахинолони;
  • Цефалоспорини;
  • Sulfamethoxazole/Trimethoprim и други.

От значение е също поддържане на добра диуреза (над 1500мл на ден). Използването на различни фитопрепарати (екстракт от червена боровинка) като профилактика трябва да влезе в съображение при често рецидивиращи цистити. В този случай трябва да се обсъди и имунотерапия - прилагане на уроваксини.



Как да се предпазим?


Профилактиката се изразява в спазването на добра хигиена на половите органи, особено по време на менструация.

  • Уриниране след полов акт позволява да се очистят попадналите бактерии в мехура;
  • Прием на повече течности - увеличава диурезата и спомага очистането на бактериите;
  • Ползването на локални спермициди повишава риска от цистит;
  • Профилактика след полово сношение – провежда се при жени, при които след полов контакт почти винаги се развива цистит. Прилагат се еднократни дози антибиотик, но винаги по лекарско предписание.


Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?