Уретрит


Резюме


Уретритът е възпалително заболяване, което се среща най-често във възрастта между 20-30 години. От него по-често страдат мъжете, отколкото жените. Повишаването на сексуалната култура е един от основните методи за предпазване от заболяването.




Д-р Александър Кръстанов, дм

Специалност: Урология
Работи в: УМБАЛ Александровска - София

Д-р Александър Кръстанов е специалист уролог практикуващ в  София .



Д-р Ангел Еленков, дм

Специалност: Урология
Работи в: УМБАЛ Aлександроска - клиника и катедра по Урология/ Клиника по андрология - Лунд, Швеция

За въпроси и коментари се свържете с мен на e-mail: dr.aelenkov@abv.bg


От какаво се причинява?


Уретритите могат да бъдат причинени от различни микроорганизми като: бактерии, вируси, гъбички, хламидии, трихомонии и др. Срещат се също механични, химични и алергични уретрити.

Най-често уретритите се делят на предавани по полов път и непредавани по полов път.

Полово предаваните уретрити се причиняват от микроорганизмите, изброени по горе. Един от често срещаните полово–предавани уретрити – гонороичния (гонорея, трипер) се предизвиква от бактерията Neisseria gonorrhoeae.

Други причини, които могат да доведат до уретрит са инструменталните изследвания (цистоскопии) и катетеризациите.

Пътят на проникване на бактериите в уретрата е асцендентен (обратно на посоката на урината), но не е изключено и инфектирането на пикочния канал по десцендентен път (по посока на пътя на урината: бъбреци -пикочен мехур - уретра).



Какви са болестните промени?


Лигавицата на пикочния канал става оточна и зачервена. Наблюдава се инфилтрация от клетки на имунната система в субмукозата (подлигавичният слой). При гнойните уретрити се отделя белезникав секрет, а при гъбичните се образува характерен налеп.



Какви са симптомите?


Клиничната картина при уретритите е характерна и тя се изразява в остро начало със сърбеж, парене и болки в уретрата при уриниране. Наблюдават се също често уриниране и прекъсване на уринирането. Изтичането на секрет от пикочния канал е един от основните симптоми. По вида на секрета в повечето случаи може да се предположи причинителя:

  • обилен, млекоподобен секрет - при трихомоназа;
  • кремав секрет - при кандидоза;
  • обилен гноен секрет - при бактериално възпаление (предимно гонококи);
  • мукопурулентен секрет - при вирусни причинители, също при инфекция с хламидия и микоплазма.
  • кръв в урината или кръвениста секреция от уретрата

Усложнения

Освен хронифициране на процеса, което не е съвсем безобидно, възпалението може да премине към простатата , семенните мехурчета, рядко към пикочния мехур. Стриктурите на пикочния канал е едно от най-сериозните усложнения.

Особености на протичане на гонококовия уретрит има при жени, при които може да протече почти безсимптомно и по този начин те стават източник на инфекцията, без да подозират. При жените трябва да се изследва и маточната шийка, понеже изолиран уретрит е малко вероятно да има.

Важно е да се обърне внимание на протичането на хламидиалния уретрит. Когато при един уретрит не може да се докаже причинителят, то много вероятно е да се касае за хламидиален такъв. Неговата симптоматика е много оскъдна, дори почти никаква. По този начин мъжът или жената стават извор на инфекцията, без дори да подозират. И при най-малкото съмнение трябва да се направят изследвания, които да докажат хламидиалната инфекция. Това е от голямо значение особено при жените, защото хламидията е много честа причина за стерилитет при тях.



Как се поставя диагноза?


Диагнозата се поставя въз основа на разпита на пациента, прегледа от специалист и микробиологичното изследване. За микробиологичното изследване се взима секрет от уретрата и се изпраща за изследване в микробиологична лаборатория. То не е задължително, но с цел верифициране на конкретния причинител и определяне на най-подходящия антибиотик е уместно да се прилага.



С какво може да се обърка?


В диференциално-диагностичен план трябва да се има предвид цистит, при който болестните промени са в пикочния мехур, но поради топографската близост на органите в областт и трудната субективна локализация на оплакванията от някои болни, може да се получи диагностична неточност. Не бива да се изключват като вероятни диагнози простатитът и възпаление на семенните мехурчета.

Често уретритът се съчетава с баланит и баланопостит (виж там), което поради по-маркантната симптоматика на първите може да доведе до непълнота на диагнозата.



Как се лекува?


Д-р Александър Кръстанов, дм

Специалност: Урология
Работи в: УМБАЛ Александровска - София

Д-р Александър Кръстанов е специалист уролог практикуващ в  София .



Д-р Ангел Еленков, дм

Специалност: Урология
Работи в: УМБАЛ Aлександроска - клиника и катедра по Урология/ Клиника по андрология - Лунд, Швеция

За въпроси и коментари се свържете с мен на e-mail: dr.aelenkov@abv.bg



Лечението на най-честите уретрити – бактериалните е антибиотично. Може да се използват различни курсове на лечение - от еднократен прием при гонореята, до 10-14 дневен прием при хламидия. От изключително значение е и сексуалният партньор да се лекува също. В противен случай, както и при безразборни и незащитени полови контакти, лечението е обречено на неуспех. Най-честите групи антибиотици, който се използват за лечение на уретритите са:

  • Хинолони;
  • Цефалоспорини;
  • Тетрациклини;
  • Макролиди и др.


Как да се предпазим?


Повишаване на сексуалната култура е основния механизъм, по който може да се предпазим от инфекциите на пикочния канал. Защитените (с презерватив) полови контакти и моногамните връзки са надежден метод за превенция, но това не означава, че когато в една моногамна двойка някой от партньорите заболее от уретрит, той задължително е изневерявал. Важно е също да се знае, че прекараната инфекция на уретрата не води до имунитет.



Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?


След поставяне на диагнозата, болните изпълняват терапевтичният план, предписан от лекуващият ги специалист. За избягване на следващи заболявания и усложнения от основно значение е спазването на мерките за предпазване.

Автори:

Д-р А.Еленков

Д-р А.Кръстанов