Камъни в бъбреците (Бъбречнокаменна болест, нефролитиаза)


Резюме


Бъбречнокаменната болест (БКБ) е едно от най-често срещаните урологични заболявания. Тъй като България попада в регион с ендемично разпространение на БКБ е необходимо хората да се запознаят с нея малко по-подробно, както и с начините на профилактика. Днес, развитието на науката допринесе за по-задълбочено разбиране на причините и механизмите за образуване на камъни и съответно - за много по-ефективно клинично лечение.






Д-р Александър Кръстанов, дм

Специалност: Урология
Работи в: УМБАЛ Александровска - София

Д-р Александър Кръстанов е специалист уролог практикуващ в  София .



Д-р Ангел Еленков, дм

Специалност: Урология
Работи в: УМБАЛ "Александроска" - клиника и катедра по урология

За въпроси и коментари се свържете с мен на e-mail: dr.aelenkov@abv.bg

Телефон: 0876 88 54 47

От какаво се причинява?


Бъбречнокаменната болест е заболяване, което се развива вследствие на множество причини, които при различните индивиди са застъпени в различна степен. Най-често срещаните рискови фактори са:

  • наличие на много калций в урината (хиперкалциурия) - Най-честите причини за хиперкалциурията са: хормонална нарушение, повишена абсорбция на калций в червата и др.
  • наличие на много оксалат в урината (хипероксалурия) - Оксалатите попадат в организма чрез харнителните вещества, но могат да се образуват и в черния дроб.
  • наличие на повече пикочна киселина в урината (хиперурикозурия) - Една от причините за повишено излъчване на пикочната киселина в урината е подаграта. Прекалено киселата урина (ниско рН) ’’пречи’’ на пикочната киселина да се разтвори и тя се утаява.
  • намалено количество на цитратите в урината (хипоцитратурия) - Цитратите са може би един от най-важните фактори, които потискат камъкообразуването.
  • недостатъчен прием на вода. Намаленият прием на течности води до отделянето на по-концентрирана урина (с повече соли), което благоприятства образуването на камъни. Адекватният прием на течности е от изключително значение, както за лечението, така и за профилактиката на БКБ.
  • горещият климат, пикочната инфекция, режимът на хранене също оказват влияние на образуването на камъни.
  • вродени или придобити анатомични особености, които водят до нарушаване отока на урината повишават риска от бъбречни камъни.

Образуването на бъбречния камък най-често не е свързано с оплаквания. Характерно за БКБ е бъбречната колика (бъбречна криза). Тя се развива, когато камъкът запуши напълно единия или двата уретера и по този начин възпрепятства отока на урината по него. Това от своя страна предизвиква повишаване на налягането в съответния бъбрек, което болният чувства като нетърпима болка. Обикновено по-малките и подвижни камъни предизвикват бъбречната криза. Големи камъни, които се намират в бъбрека, може почти да не предизвикват оплаквания у болния. При тях е характерна тъпа, слаба болка в кръста.

Видове камъни

Бъбречните камъни се делят на органични и неорганични:

Неорганични:

  • Калциевооксалатни камънипредставляват около 65% от всички камъни, образувани в пикочната система. Най-често са гладки и с тъмнокафяв до черен цвят.
  • Калциевофосфатни камъни характерно за тях е, че нарастват бързо.
  • Карбонатни камъните са бели на цвят. Имат мека консистенция.
  • Магнезиефофосфатни конкременти. Известни още като инфекциозни камъни. Наличието на инфекция благоприятства тяхното развитие. Те се образуват в алкална среда (високо рН). Цветът им е от мръсносив до кафеникав.

Органични камъни:

  • Пикочнокиселинни камъни (уратни). Рядко се срещат чисти уратни камъни. Те са ренгенонегативни (не се виждат на рентгенова снимка).
  • Цистинови камънирядко се срещат. Те са много твърди и трудно се разбиват. Причина за тяхното образуване е най-често генетична.
  • Ксантинови камъни също рядко срещани камъни.
  • Холестеринови камъни имат черен цвят и са лесно чупливи.


Какви са болестните промени?


Основните патологични промени при бъбречнокаменната болест се наблюдават в бъбречното легенче и уретерите. Вече образуваните камъни действат като дразнител за лигавицата на бъбречното легенче и могат да доведат до възпалителни промени.

Когато уретерите се запушат от мигриращ конкремент, над нивото на запушване се наблюдава дилатация на уретера, а впоследствие настъпва и дилатация на бъбречното легенче, като състоянието е известно като хидронефроза. Ако камъкът се евакуира навреме, горните промени са обратими.



Какви са симптомите?


Симптомите при БКБ зависят от локализацията на камъка. Камъните, локализирани в бъбреците, могат да достигнат големи размери, без да предизвикат оплаквания – ‘’мълчаливи’’ или ‘’спящи’’ камъни. Те могат да придобият формата на бъбречната чашка или легенче. Тези камъни се наричат отливъчни. Симптоматиката при тях най-често е тъпа, слаба и постоянна болка в кръста. Те са фиксирани, не се движат и не могат да се елиминират спонтанно при уриниране.

По-малките камъчета, които са подвижни, могат да преминат от бъбрека в уретера и да го запушат. Това води до бъбречна колика (криза). Болният изпитва внезапна, много силна, почти нетърпима болка. Болката се локализира в кръста и по хода на уретерите до пикочния мехур. При мъжете може да достигне и до скротума. Много често болните повръщат и коремът им е раздут. Характерни са също честите и болезнени позиви за уриниране. Продължителността на болката може да бъде от няколко минути до часове.

Кървавото оцветяване на урината може да бъде съпътстващ симптом, но по-често се среща след отшумяване на бъбречната колика.



Как се поставя диагноза?


При поставяне на диагнозата от важно значение е както подробният разпит на болния, така и самият преглед с назначаване на нужните изследвания.

При лабораторното изследване на урината, което е задължително, най-често се открива наличие на множество еритроцити (хематурия), кристалурия (неразтворени вещества в кристално състояние), левкоцити. От значение е да се направи и микробиологично изследване на урината, за да се отхвърли съпътстваща уроинфекция. В зависимост от вида на камъните, рН на урината се променя от киселинно при уратни и оксалатни камъни , до алкално при фосфатни.

От образните изследвания на първо място се прави рентгенова снимка без контраст (т.нар суха снимка), която обхваща бъбреците, уретерите и мехура. Важно е да се знае, че чистите уратни камъни не могат да се видят на сухата снимка.

Цветната снимка или венозната урография има най-голямо значение в доказването на конкременти в отделителната система. При нея се вкарва венозно контраст, който се излъчва чрез бъбреците и по този начин цялата отделителна система се визуализира. Така и уратните камъни ‘’стават видими’’.

Ехографското изследване, поради неговата безвредност е утвърдено като един от основните диагностични методи за доказвне на кмъни в бъбреците. Единственият му недостатък е, че не може да визуализира уретерните камъни и за тях се съди само по косвени белези.

Компютърната аксиална томография се използва в редки случаи при диагностични трудности.

Ендоскопските методи като уретероскопия и нефроскопия се използват рядко за диагностика поради необходимостта на специална апаратура и анестезия.



С какво може да се обърка?


Има редица заболявания, които могат да имитират симптомите на БКБ и поради тази причина е необходимо те да бъдат изключени в хода на диагностичния процес. Най-честите заболявания, с които могат да се обърка БКБ, са:

  • Остър апендицит;
  • Остър панкреатит;
  • Остър перитонит;
  • Перфорация на стомашна язва;
  • Извънматочна бременност;
  • Пиелонефрит;
  • Тумор на бъбрека и др.


Как се лекува?


Д-р Александър Кръстанов, дм

Специалност: Урология
Работи в: УМБАЛ Александровска - София

Д-р Александър Кръстанов е специалист уролог практикуващ в  София .



Д-р Ангел Еленков, дм

Специалност: Урология
Работи в: УМБАЛ "Александроска" - клиника и катедра по урология

За въпроси и коментари се свържете с мен на e-mail: dr.aelenkov@abv.bg

Телефон: 0876 88 54 47


Лечението на бъбречнокаменната болест е комплексно. То се дели на консервативно и оперативно.

Консервативно лечение:

  • В периода на бъбречна криза се назначава така нареченият ‘’коктейл’’. Той съдържа в себе си няколко вида спазмолитици, болкоуспокояващи и физиологичен разтвор. С неговото назначаване се цели да се намалят спазмите на гладката мускулатура, да се улесни елиминирането на камъка и да се намалят болките;
  • Лечение на съпътстващата уроинфекция (ако има такава). Инфекцията влошава състоянието на болните и също така е предразполагащ фактор за образуване на камъни. Поради тази причина е важно тя да бъде елиминирана. Използват се антибиотици от групата на хинолоните, цефалоспорините, аминигликозиди и др. - според преценката на лекуващия лекар и бактериалния причинител;
  • Балнеолечение то има противовъзпалителен, диуретичен и спазмолитичен ефект. То се състои от определен питеен режим и извършване на определени балнеопроцедури в курортни условия.
  • Диетолечение – представлява ограничаване приема на определени храни поради техните съставки, които оказват влияние в камъкообразуването. Поради важността, както при лечението, така и при профилактиката на БКБ на него ще се спрем по-подробно в отделна статия.
  • Медикаментозно – в зависимост от химичния състав на камъните могат да се използват много различни препарати като: диуретици, витамин В 6, магнезий, йонообменни смоли, натриев бикарбонат, алопуринол, калиев цитрат, цеулозни препарати и др.

Оперативно лечение - провежда се при точно определени показания и при неефективност на консервативното лечение. Видовете операции и оперативно достъпи са многобройни.

Алтернатива на опративното лечение (но не винаги) е Екстракорпоралната литотрипсия (ЕКЛТ). Тя е достъпна във все повече градове в България и с натрупаният опит върху много пациенти е утвърдена като метод на избор за лечение на почти всички форми на БКБ. Все по-модерните апарати за ЕКЛТ подобряват ефективността и снижават усложненията до минимум.


Ендоскопският метод за лечение на БКБ идва на помощ при неуспех на ЕКЛТ. При него се прониква през пикочния канал и се стига до пикочния мехур, уретера или бъбрека със специален оптичен уред. През него се вкарват различни енергийни източници, чрез които камъните се разтрошават (литотрипсия).



Как да се предпазим?


Приемането на течности (поне 2000 мл дневно) и спазване на диета, препоръчана от лекуващия лекар са основните, но и само една малка част от профилактичните методи. Поради обширността на темата за профилактика на БКБ, тя ще бъде засегната подробно в отделна статия.




Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?


В основни линии, пациентите трябва да спазват същите правила и препоръки, включени в мерките за предпазване от бъбречнокаменна болест. Като допълнение е необходимо да следят състоянието си чрез редовни консултации с нефролог или уролог, който да извършва ехографско изследване.

Автори:

Д-р А.Кръстанов

Д-р А.Еленков