Възпаление на тестиса и надсеменника (орхит, епидидимит, орхиепидидимит)


Резюме


Възпалението на тестиса се нарича орхит, а на надесеменника - епидидимит. Те рядко се засягат отделно и по-често се засягат едновременно. заболяването се нарича орхиепидидимит.

В тази статия ще разговаряме, заедно с нашите специалисти Д-р Еленков и Д-р Кръстанов, за основните причини, усложенения и лечението на орхиепидидимита.




Д-р Александър Кръстанов, дм

Специалност: Урология
Работи в: УМБАЛ Александровска - София

Д-р Александър Кръстанов е специалист уролог практикуващ в  София .



Д-р Ангел Еленков, дм

Специалност: Урология
Работи в: УМБАЛ Aлександроска - клиника и катедра по Урология/ Клиника по андрология - Лунд, Швеция

От какаво се причинява?


Възпалението на тестиса и епидидима се причинява от различни причинители:

-          Бактериална инфекция:

  • Гонорея и хламидии – най-честите причинители от венерическите заболявания. Предават се най-често по ретрограден път – от уретрата, през простататата, в тестисите и епидидима;
  • Ентерококи, Клебсиела и др. – причинители са главно при възрастни мъже с увеличена простата, камъни в пикочния мехур, носещи катетър и др.;
  • Пневмококи и салмонела – много рядки, най-често при деца и се разпространяват по кръвен път;
  • Сифилис, туберкулоза и лепра – вече почти нямат отношение към орхиепидидимита в Европа, за разлика от недалеченото минало.

-          Вирусни инфекции:

  • Заушка – причинява се от паротидния вирус и е главен вирусен причинител на орхит и безплодие в младежка възраст. Когато се развие след пубертета се засягат тестисите в 25% от случаите. В една трета от случаите се засягат и двата тестиса;
  • Други по-редки вирусни причинители са коксаки вируси, арбовируси, варицела и др.;

-          Неспецифичен грануломатозен орхиепидимит – рядък, среща се в по-напреднала възраст и се смята, че е с автоимунен произход.



Какви са болестните промени?


При възпаление на тестиса и епидидима, независимо от причинителя, се получава оток в интерстициума (тъканта) на тестиса и се засягат нагънатите канали, които отговарят за образуването на сперматозоидите. При увеличаване на отока те се притискат от обвивката на тестиса. Това нарушава кръвоснабдяването и води до атрофия на тестикуларната тъкан. Когато са засегнати и двата тестиса, което може да се случи при заушката, се стига до атрофия и трудно лечимо мъжко безплодие (вижте нашата статия за безплодието тук). При бактериалния орхиепидидимит най-често се засяга единият тестис. При непълното лечение може да останат огнища на инфекция и да се стигне до абсцес на тестиса. Това представлява изпълване с гной на целия тестис или част от него. При липса на лечение абсцеса може да „избие“ през кожата или да влезе в кръвното русло и да предизвика животозастрашаващо състояние, известно като сепсис.



Какви са симптомите?


Оплакванията се развиват в рамките на няколко часа. Най-често се наблюдава силна болка и подуване в областа на тестиса. Зачервява се кожата на скротума над засегнатия тестис.

възпаление на тестиса

Бързо се развиват и общите признаци на заболяването – висока температува, отпадналост.



Как се поставя диагноза?


Диагнозата се поставя от специалист уролог. След оглед на тестиса се прави ехографско изследване със специален линеарен трансдюсер.

ехография на тестис

Назначават се микробилогични изследвания на урина и на семенна течност. Те установяват точния причинител на заболяването и насочват лекаря към най-подходящото антибиотично лечение.



С какво може да се обърка?


Съществуват три сериозни заболявания, които трябва да се отдиференцират от орхиепидидимита:

-           Торзио на тестиса – представлява усукване на тестиса около спермалната връв и хранещите артерии. Това настъпва рязко, неочаквано, с много силна болка, която може да предизвика повръщане и дори припадък. При орхиепидидимитът болката се развива по-плавно, макар да е възможно също да е много силна. В такива случаи е необходимо веднага да се потърси лекарка помощ, защото ако тестиса не се оперира и върне в изходно положение до 6 часа, може да се стигне до атрофия, некроза и загуба на органа.

-          Тумор на тестиса – туморите на тестиса са най-често безболкови и често се напипват случайно от самия пациент. Нерядко, обаче, при по-бързо нарастване на формацията, може да се разтегне обвивката на тестиса. Това е възможно да причини различно изразена болка и тежест.

-          Ингвинална херния – нерядко при начална ингвинална херния е възможно някои от нервите към тестиса да се притискат и това да доведе до преходна болка в тестиса.



Как се лекува?


Д-р Александър Кръстанов, дм

Специалност: Урология
Работи в: УМБАЛ Александровска - София

Д-р Александър Кръстанов е специалист уролог практикуващ в  София .



Д-р Ангел Еленков, дм

Специалност: Урология
Работи в: УМБАЛ Aлександроска - клиника и катедра по Урология/ Клиника по андрология - Лунд, Швеция


При бактериален орхиепидидимит лечението е по антибиотина схема, назначена от лекуващия уролог на базата на резултатите от антибиограма. При заушката лечението на причинителя не е възможно. Прилага се само симптоматично лечение с цел да се намалят последствията от самото възпаление. Използва се лед върху скротума, повдигане на тестисите и употреба на различни кортикостероидни медикаменти.

В по-дългосрочен план е възможно да се наложи лечение на последствията и усложненията. В случаите на по-сериозно засягане може да се наруши синтезата на мъжки полови хормони от тестиса. Това налага лечение с тестостерон. При трайно безплодие може да се наложи използването на асистираната репродукция и ин витро процедурите. При мъже с азооспермия и тежки нарушения в спермограмата е възможно сперматозоиди да се набавят чрез биопсия на тестиса под микроскоп. Дори при тежко прекарана заушка е възможно да има останали „острови“ със здрава тъкан в тестиса. 



Как да се предпазим?


Използването на презерватив предпазва от венерологични инфекции. Съвременните комбинирани ваксини срещу морбили, паротит и рубеола намаляват значително риска от развитие на заушка. Лечението на увеличената простата, стерилното поставяне на катетър и хигиената намаляват риска от инфекции на цялата пикочо-полова система.



Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?


При развитие на орхиепидидимит следва да се спазва стриктно назначената от лекаря терапия. При нужда от консултация може да се свържете с нашите специалисти:

Д-р Ангел Еленков д.м. – уролог-андролог

Д-р Александър Кръстанов д.м. – уролог