Доброкачествена простатна хиперплазия (ДПХ, аденом на простатата)


Резюме


Доброкачествената простатна хиперплазия е заболяване с постоянно прогресиращ ход, срещащо се само при мъже. Проявява се с увеличаване размера на жлезата, което води до пречка в пълното и безпрепятствено изпразване на пикочния мехур. Съвременните методи за лечение позволяват добро контролиране на симптомите и високо качество на живот на болните.

Анатомия на простатата

Простата е жлезисто-мускулен орган с форма на кестен и приблизителни размери - 4см/3см/2см и тегло около 20 гр. Тя се намира под пикочния мехур и обхваща началната част на пикочния канал. Простатата е в непосредствена близост до ректума, от който я дели само една фасция. Това позволява тя да бъде изследвана чрез ректално туширане. По задната й повърхност има една напречна бразда, която я разделя на ляв и десен лоб. Простата се състои от жлезиста и стромална тъкан. Стромалната тъкан сама по себе си е изградена от мускулни и  колагенозни фибри.




Д-р Александър Кръстанов, дм

Специалност: Урология
Работи в: УМБАЛ Александровска - София

Д-р Александър Кръстанов е специалист уролог практикуващ в  София .



Д-р Ангел Еленков, дм

Специалност: Урология
Работи в: УМБАЛ Aлександроска - клиника и катедра по Урология/ Клиника по андрология - Лунд, Швеция

От какаво се причинява?


Въпреки напредъка на съвременната медицина, още има редица неясноти за това, каква е точната причина за нарастването на простата до степен да предизвиква оплаквания. Доказани са два фактора за болестно развитие: възраст и тестикуларните (полови) хормони.

Много рядко заболяването се среща при мъже под 40-годишна възраст. Най-често се среща след 50-годишна възраст, като около 50% от мъжете над 60 години страдат от това заболяване. С нарастването на възрастта процентът се покачва, като стига до 90% при мъже над 90 години. Поради тази причина възраст над 50 години се приема за рисков фактор за развитието на ДПХ.

Доказано е, че дихидротестостеронът (DHT)  е основният андроген, отговорен за растежа на простатната жлеза. Нормално в жлезата се съдържат ензими, които могат да трансформират тестостерона до DHT. Концентрацията на този хормон в простатни жлези с хиперпалазия е значително по-висок, отколкото в нормални такива.

Наследствеността също играе роля в склоността на някои фамилии да боледуват от доброкачествена простатна хиперлазия. Други фактори като раса, диета и влияние на околната среда, също могат да окажат влияние за възникването на заболяването.



Какви са болестните промени?


Разрастването на жлезата се дължи основно на хиперплазия на жлезите от "преходната зона" или периуретралните жлези. Тъй като през простатата преминава уретрата, това разрастване на жлезата предизвиква затруднение при преминаване на урината през нея. Поради тази причина пикочният мехур трябва да извършва по-силни мускулни контракции, за да преодолее обструкцията. Това води до нарастване на мускулатурата на мехура (хипертрофия). Ако не се лекува, ДПХ води до преразтягане на пикочния мехур (атония), което води до редица усложнения - ретенция на урина, ischuria paradoxa и др. Непълното изпразване на пикочния мехур и наличието на остатъчна урина в него след микция е предпоставка за развитие на инфекция, която допълнително утежнява наличната вече симптоматика.



Какви са симптомите?


Симптомите на зоболяването могат да се разделят на:

симптоми на изпразването (обструктивни) и симптоми на складирането (възпалителни).

Симптомите на изпразвене  са:

  • Забавено начало на уринирането - този симптом е най-характерен за сутрешното уриниране. Нормално уринирането започва до около 10 секунди при здрави индивиди;
  • Прекъсване  на струята по време на уриниране;
  • Слаба струя или намаляване на траекторията на струята - много характерен симптом при ДПХ. Сред по-възрастните мъже той се отъждествява с ’’напикаване на чехлите’’;
  • Прокапване след уриниране;
  • Продължително уриниране - характерен симптом, който се дължи на стеснението на пикочния канал от разрасналата простатна жлеза;
  • Наличие на остатъчна урина - пациентът има чувството, че не се е изпикал напълно. Много често това води до последващи опити за уриниране;
  • Пълна задръжка на урина (ретенция на урината) - това е сравнително често и не дотам безобидно усложнение. Пациентът не може да уринира, въпреки упоритите опити, които прави. Изпитва тежест и напрежение в долната част на корема. Задръжката може да настъпи внезапно или да прогресира с времето от непълна задръжка на урината в пълна такава;
  • Напрягане при уриниране - при акта на уриниране се включва допълнително коремната и тазовата мускулатура в опита да се преодолее стеснението на канала, предизвикано от разрасналата простата;

 Другата група симптоми са симптомите на складиране, в които  се включват: 

  • Неотложен позив за уриниране - след получаване на позив за уриниране, пациетът  не може да го потисне и е необходимо да уринира в кратки срокове;
  • Изпускане преди уриниране - това е един от симптомите, който най-много притеснява страдащите от ДПХ;
  • Често уриниране;
  • Нощно уриниране - важен симптом,който влошава качеството на живот на пациентите. Ставанията през нощта могат да достигнат до 5 и повече, което нарушава пълноценността на съня.

 - кръв в урината;

Горепосочените симптоми са характерни и за много други заболявания, поради което съветваме хората да не бързат със самодиагностицирането и да потърсят помощ от специалист, който ще изясни причината и ще постави най-точна диагноза. При вече поставена диагноза ДПХ (аденом на простатата) на пациента могат да се дадат специални въпросници, с които той сам да проследява прогресирането или регресирането на симптомите си. Въпросникът или МПСИ (Международен Простатен Симптоматичен Индекс) може да намерите тук.



Как се поставя диагноза?


За поставянето  на диагнозата  е необходимо да се направят няколко напълно безобидни и безболезнени изследвания.

На първо място трябва да се разпита задълбочено болният, за да се изясни естеството на оплакванията, тяхната продължителност и т.н.

Ректалното туширане или изследването на простатата през ануса е задължителен, безвреден и безболезнен метод, който има голяма информативна стойност за лекаря.

Ултразвуковото изследване поради своята неинвазивност и безвредност е основен метод за диагностициране на заболяването. Освен обема на жлезата, с него се измерва и количеството остатъчна урина в мехура след микция.

Урофлоуметрията е изследване, с което се измерва максималната стойност на уринния поток и е най-добрият индивидуален показател от всички изследвания.

Попълване на МПСИ за количествена оценка на симптомите и тяхното проследяване във времето.

Съществуват още редица изследвания, които при затруднение в диагностичния процес могат да влезнат в съображение. До тях се прибягва рядко. Такива изследвания са: венозна урография, ендоскопско изследване на долните пикочни пътища, ретроградна уретрография, микционна цистография, ЯМР и др.



С какво може да се обърка?


Много заболявания могат да предизвикат подобна симптоматика:

  • Простатен карцином;
  • Склероза на мехурната шийка;
  • Свръхактивен пикочен мехур;
  • Тумори на пикочния мехур;
  • Стеснение на уретрата;
  • Камъни в мехура или уретрата.

Поради сериозността на някои от тях те трябва да се изключат със сигурност.



Как се лекува?


Д-р Александър Кръстанов, дм

Специалност: Урология
Работи в: УМБАЛ Александровска - София

Д-р Александър Кръстанов е специалист уролог практикуващ в  София .



Д-р Ангел Еленков, дм

Специалност: Урология
Работи в: УМБАЛ Aлександроска - клиника и катедра по Урология/ Клиника по андрология - Лунд, Швеция


Най-общо методите на лечени могат да се разделят на консервативни и оперативни.

Консервативни:

  • Изчаквателно поведение (Watchful waiting). Според редица източници това трябва да е първият етап от лечението на ДПХ с умерено изразена симптоматика (МПСИ под 8);
  • Фитотерапия. Въпреки голямото разнообразие и непрекъснатата реклама на тези препарати, тяхната ефективност е дискутабилна. Най-често използваните растителни екстракти са от: Serenoa repens (Американска палма джудже), Pygeum africanum (Африканска дива слива), Cucurbita pepo (тиквено семе) и др.;
  • Алфа-1 блокери. Тези лекарства намаляват повишения тонус на гладката мускулатура в простатата и нейната капсула. Това води до намаление на обстукцията и повлияване на обструктивните симптоми. Алфа-блокерите не спират нарастването на простатата. Напредакът на фармацевтичната индустрия позволи страничните ефекти на тези препарати да бъдат сведени до минимум (хипотония, световъртеж, замаяност, нарушения в еякулациата и др.);
  • Инхибитори на 5-алфа редуктазата. Тези препарати предотвратяват трансформирането на тестостерона до дихидротестостерон (един от "виновниците" за простатната хиперплазия). Тези лекарства намаляват обема на простатата и прогресията на заболяването. Ефектът от лечението настъпва по-бавно – за около 6 месеца;
  • Kомбинирани препарати.  От скоро се въвежда комбинацията от алфа-блокер и 5-алфа редуктазен инхибитор, която показва много добри резултати;
  • Катетеризация. Поставянето на уретрален катетър или коремен дренаж на мехура е метод за временно премахване на уринната задръжка.

Оперативни методи:

  • Отворени операции. Съществуват най-различни модификации за оперативно премахване на простатата, като най-разпространени са ретропубичната и супрапубичната простатектомия;
  • Трансуретрална резекция на простатата  или по-известна като безкръвно премахване на простатата е утвърдена като златен стандарт. Усложненията са малко и постоперативният болничен престой е по-кратък от отворената операция; 
  • Трансуретрална инцизия. За разлика от резекцията при този метод не се отстранява простатна тъкан;
  • Трансуретрална вопоризация на простатата. Тя може да бъде лазерна или електовапоризация в зависимост от енергийния източник, който се използва;
  • Трасуретрална микровълнова терапия;
  • Термотерапия. Високите (над 45 С ̊) и ниските (под 0 С ̊) температури също се използват за намаляване обема на простатата;
  • Фокусиран ултразвук с висок интензитет;
  • Трансуретрална иглена аблация;
  • Балонна дилатация.


Как да се предпазим?


Засега няма метод за ефективна профилактика на ДПХ. Може обаче да се профилактират усложнениета на заболяването чрез редовни урологични прегледи за мъжете над 50 години (поне веднъж годишно) и внимателно проследяване прогресията на симптомите. Навреме започнатото лечение и системното проследяване е най-добрата профилактика срещу възникване на усложнения.



Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?


След постаяне на диагнозата - аденом на простатата (ДПХ), пациентът трябва стриктно да спазва назначеното лечение от своя лекуващ лекар, както и да посещава контролните прегледи. При засилване на оплакванията или невъзможност за уриниране трябва незабавно да се потърси лекарска помощ.

За въпроси и запазване на час за преглед се обърнете към нашите специалисти:

Д-р А.Кръстанов

Д-р А.Еленков дм - уролог - андролог