Анкилозиращ спондилит (Болест на Бехтерев)


Резюме


Анкилозиращият спондилит се отнася към групата на серонегативните спондилоартропатии (т.е. заболявания на гръбначния стълб и периферните стави, които прогресират до обездвижване и при които в кръвта не се установява наличие на ревматоиден фактор).

Болестта на Бехтерев е хронично възпалително заболяване, при което се засягат предимно гръбначния стълб и сакроилиачните стави и по-рядко периферните стави и околоставните инсерции. Възможни са прояви от страна на очите, сърцето, белите дробове.

Заболяването засяга преди всичко млади мъже на възраст 16 – 30 години. Жените боледуват 4 пъти по-рядко и при тях заболяването започва и протича по-атипично.



От какаво се причинява?


Установено е, че основна роля за развитието на заболяването имат генетични фактори. Около 90 % от засегнатите са носители на антигена HLA-B27. Предполага се, че определена роля имат и някои инфекциозни фактори като причинителите на чревни инфекции от род Klebsiella.



Какви са болестните промени?


Патоморфологична основа на анкилозиращия спондилит е възпалителната ентезопатия: на залавните места за костта на сухожилията, лигаментите, ставната капсула. Успоредно с това се развива синовиит на междупрешленните и периферните стави. Най-често патологичният процес започва от сакроилиачните стави. Преходният възпалителен процес постепенно преминава в пълна анкилоза на ставите. В напреднали фази гръбнакът придобива вида на „бамбукова пръчка”.



Какви са симптомите?


Основната проява на заболяването е болката и постепенното ограничаване на подвижността. В началото болките са преходни. Наблюдава се лека сутрешна скованост в седалищната и поясно-кръстцовата област. Болките се засилват при физическо натоварване или смяна на времето и след това изчезват изведнъж. При напредване на заболяването сковаността става по-продължителна (над 30 мин), болките стават най-силни нощем и рано сутрин, трудно се повлияват от аналгетици. Обикновено при мъже заболяването започва от сакроилиачните стави и прогресира нагоре по гръбначния стълб. При засягане на гръдния му отдел се появяват опасващи болки в гръдната област, затруднява се дишането. Постепенно гръбначният стълб вкостява, появяват се т. нар синдесмофити, ограничава се подвижността.

Типични за болестта са и т.нар ентезопатии – болка на залавните места на сухожилия, мускули и ставни връзки.

При различните типове болест на Бехтерев може да има и различно участие на периферните стави – форма със засягане само на гръбначния стълб; форма със засягане на гръбначния стълб, раменните и тазобедрените стави; форма със засягане на периферните стави; форма със засягане на малките стави на ръцете; форма със засягане на вътрешни органи.

Най-честите видове увреждания на вътрешни органи при анкилозиращия спондилит са: засягане на очите по типа на увеит или иридоциклит; засягане на сърцето – аортна регургитация, проводни нарушения; бъбреци – амилоидоза; бели дробове – върхова фиброза.

Лабораторни изследвания: Насочващо за диагнозата е установяване на HLA-B27 или кръстосано-реагиращи антигени на HLA-B27. От  пълната кръвна картина може да се установи ускоряване на утаяването на еритроцитите (СУЕ) или повишаване на C-реактивния протеин като израз на активност на заболяването.

Важна за диагнозата е рентгенографията на гръбначния стълб и сакроилиачните стави. Промените в рентгенографиите служат за систематизиране прогресията на заболяването в рентгенови класове.



Как се поставя диагноза?


Диагнозата обикновено закъснява, тъй като оплакванията са неспецифични. Поставя се на базата на критериите за диагноза. В диференциално диагностичен план трябва да се отхвърлят останалите серонегативни спондилоартропатии, туберкулоза, дискова патология, метастази в прешлените.



С какво може да се обърка?


  • Остеопороза;
  • Пролапс на междупрешленни дискове;
  • Туберкулозен спондилит;
  • Тумор в областта на гръбначния стълб;
  • Други спондилоартропатии.


Как се лекува?


Лечението на болестта на Бехтерев е комплекса задача на пациента, ревматолози и физиотерапевти. Ранната диагноза дава възможност за своевременно лечение и предотвратяване на трайните поражение върху гръбначния стълб и периферните стави. С особено важно значение са лечебната физкултура и подходящата двигателна активност.Особено полезно е плуването. Двигателните програми за подсилване на паравертебралната мускулатура. В периодите на ремисия е подходящо и балнеосанаториално лечение – със сулфидни и радонови води.

Пациентите трябва да избягват тежки физически натоварвания, принудителна работна поза. Да се избягва динамично и статично натоварване, включително вибрационно, както и вредното въздействие на неблагоприятните фактори на околната среда – влага, студ. Препоръчва се да се спи на твърдо легло с ниска възглавница или изобщо без възглавница. Да се приема храна, богата на белтъци и витамини, млечни произведения.

Особено важно е преустановяване на тютюнопушенето при тези пациенти, тъй като само по себе си заболяването води до ограничаване на дихателните движения, ограничава гръдното дишане и води до върхова белодробна фиброза.

Медикаментозното лечение се провежда с нестероидни противовъзпалителни средства, миорелаксанти, сулфасалазин, кортикостероиди, биологични средства.



Как да се предпазим?


Заболяването възниква по неясни причини. Профилактика не може да се направи.



Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?


Заболяването обикновено се развива бавно и постепенно и води до трайни промени в засегнатите стави. По отношение на качеството на живота, прогнозата зависи от настъпилите трайни промени. Прогнозата по отношение на живота е благоприятна.