Паническо разстройство


Резюме


Тревожните разстройства са група от психични заболявания, при които водещ симптом е чувството за застрашеност. За разлика от страховите състояния, при които има определен обект, който предизвиква страх, за тревожните разстройства е характерено едно дифузно и неопределено усещане за заплаха, която е предполагаема и няма реален причинител. В основата на паническото разстройство, като част от голямата група на тревожните разстройства, стои повтарянето на пристъпи на паника – особено силна степен на тревожност, до степен на усещане за жизнена застрашеност (витален страх).



От какаво се причинява?


На първо място може да се постави генетичната предиспозиция към развитие на подобен тип разстройство. Особено важно е как са протекли ранните години от живота на индивида и наличието на пеживяни стресови ситуации. При страдащите от паническо тревожно разстройство се наблюдава определена личностова характеристика с прояви на зависимост от околните, отбягване на проблемни ситуации, хистрионни черти (подобни на тези при хистерични личности).



Какви са болестните промени?


Основните патофизиологични промени при състоянието се изразяват в дисрегулирана медиаторна активност в определени зони от главния мозък като лимбичната система и locus ceruleus в частност.



Какви са симптомите?


Симптоматиката на паническото разстройство е богата и за нея е характерно пристъпното протичане. Водещо при паническия пристъп е усещането за особено интензивна тревожност. Болните са изплашени до степен на ужас, като за състоянието им няма налична рационална причина. Особено характерна е съпътстващата симптоматика от страна на вегетативната нервна система, изразена със сърцебиене, тремор, учестено дишане, изпотяване, болка в сърдечната област, гадене, повръщане и т.н. пациентите преживяват усещане, че могат да загубят живота си и няма от къде да получат помощ. Когато това състояние се свърже със страх от попадане на публично място, където нямат близки, които да им помогнат, се оформя синдромът на съчетание на паническо разстройство с агорафобия. При тежките случаи на протичане, между пристъпите пациентите са тревожни и живеят с очакването на нов пристъп на паника.



Как се поставя диагноза?


Диагностицирането става чрез отчитане на характерната симптоматика и подробен целенасочен разпит на болния и близките му.



С какво може да се обърка?


Може да се прави диференциална диагноза с други заболявания от кръга на тревожните разстройства и най-вече с фобийните състояни, за които е характерно наличието на определен обект, причиняващ страховото изживяване. Богатата вегетативна симптоматика налага изключване на соматично страдание и абстинентен синдром (синдром на отнемане на психоактивно вещество).



Как се лекува?


Паническите пристъпи се повлияват най-добро от приложението на медикаменти от групата на анксиолитиците. Докато в междупристъпните периоди, с цел избягване и разреждане на пристъпите, основно се прилагат антидепресанти. Съществено място в лечението и рехабилитацията на пациентите имат различни психотерапевтични техники – декондиционираща поведенческа терапия, когнитивно-поведенческа терапия.  



Как да се предпазим?


Правилното отглеждане и възпитание на малкото дете са в основата на психичното здраве на зрелия индивид. Добре е, до колкото е възможно, да се избягва хроничния и еднократен интензивен стрес. Заниманията със спорт и туризъм са с много благоприятно влияние. Трябва да не се допуска злоупотребата с психоактивни вещества (алкохол, наркотици, медикаменти).



Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?


Насоките на поведение са няколко:

  • Спазване на препоръките и терапията на лекуващия специалист;
  • Провеждане на психотерапия;
  • Провеждане на психо-социална рехабилитация, ако е налоижителна.