Деменции

Резюме

Деменцията е състояние, което се характеризира с вторично понижение на интелекта и когнитивните способности, като преди това е съществувало едно нормално психомоторно развитие, за разлика от умствената ретардация, при която е налице първично забавяне в развитието, още от най-ранните периоди на детството. Съществуват различни заболяваня, водещи до деменция, които ще бъдат накратко изброени в графата, посветена на причините за състоянието.

От какаво се причинява?

Болестта на Алцхаймер (Alzheimer) е дегенеративно мозъчно заболяване, което се проявява с картината на деменция, има свои херактерни клинични и морфологични характеристики и прогресиращ ход;
Болестта на Паркинсон е бавно прогресиращо дегенеративно заболяване на централната нервна система, протичащо със симптоми на мускулна ригидност и тремор и забавеност на движенията (хипокинезия);
Съдовата деменция (наречена още атеросклеротична) е придобито заболяване, при което се наблюдава упадък на когнитивните функции на индивида и личностови промени, в резултат на остри или хронични нарушения в мозъчния кръвоток, причинени от увреждания на кръвоносните съдове;
Деменция при болест на Pick;
Creutzfeld-Jakobs деменция;
Хорея на Huntingston;
Алкохолна деменция.

Какви са болестните промени?

Болестните промени са различни при различните видове деменции и са посочени в съответните статии, посветени на болестта на Алцхаймер, Паркинсон и съдовата деменция. Останалите заболяваня, характеризиращи се с картината на дементен синдром, са по-редки и ще бъдат разгледани скоро в други статии.

Какви са симптомите?

Имайки предвид определени особености при различните заболявания, водещите симптоми, които обединяват заболяванята са тези на интелектуален и когнитивен упадък. Най-рано обикновено настъпват леки промени в характера, които се задълбочават. Водещо е снижението на паметовите функции и способността за ориентация във времето и пространството. При тежките случаи, характерни за развитието на болестта на Алцхаймет се стига до разпад на ядрото на личността със загуба на морални устои, интереси, социални умения, себеусещане като личност до степен на пълна невъзможност за справяне с ежедневните функции.

Как се поставя диагноза?

На първо място, с помощта на тестови скали, е необходимо да се регистрира степента на когнитивния дефицит и неговата прогресия във времето. За да бъде сигурна диагнозата е необходимо да се докаже комплексността на интелектуалния упадък, който при други състояния (например исхемичен инсулт) е свързан само с определена функция, като говор, разбиране на реч и т.н.

От голяма полза са образните изследвания на мозъка като компютърна томография и особено ядреномагнитния резонанс.

С какво може да се обърка?

Гореизброените заболявания, проявяващи се чрез дементен синдром имат органичен субстрат т.е. при всички тях има патологична промяна в мозъчната тъкан. Ето защо трябва тези заболявания, при които има необратим упадък в интелекта, да се разграничат от функционални състояния, протичащи с нарушения в интелекта и познавателните функции. Такива заболявания са депресивни състояния, дисоциативни разстройства, реконвалесцентни състояния при тежки соматични заболявания, диуретично лечение при възрастни пациенти и др.

Как се лекува?

Специфично лечение има само при болестта на Паркинсон, което обаче е насочено към ригидността и треморната симптоматика, а в много малка степен може да окаже влияние върху развитието на деменция. При останалите заболявания се правят опити за повлияване с неголям успех, с медикаменти, посочени в съответните статии.

Как да се предпазим?

За съжаление не съществуват реални методи и средства, които могат да предотвратят началото на заболяване от деменция от Алцхаймеров тип.

Възможно е обаче предпазване от факторите, отговорни за етиологично изяснения паркинсонизъм. Необходимо е предпазване от хронична интоксикация с манган и съединенията му, внимателно и прецизно приложение на невролептиците при лечение на психично болни и предпазване от черепно-мозъчни травми.

Профилактиката на съдовата деменция е всъщност профилактика на атеросклерозата. Не бива да се допуска наличие на нелекувана артериална хипертония и недобър контрол на кръвната захар при захарен диабет. Трябва да се проследява редовно липидния статус и при наличие на отклонения от него да се вземат съответни мерки чрез прилагане на съответни диетични режими и ако е необходимо медикаментозно лечение.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

Особено важно е да се организира подходяща и индивидуална психотерапевтична и рехабилитационна програма за болните. В провеждането й е добре да бъдат включени специалисти от различни специалности – плихолог, невролог, социален работник, медицинска сестра, които екипно и пълноценно да подпомогнат болния да бъде по-вградим в обществото и семейството си и да отложат максимално дълго моментът, в който ще има нужда от чужда помощ, за да извършва ежедневните си дейности. При наличието на такава патология от първостепенно значение е да се работи с членовете на семейството на такива болни, на които трябва да бъде разяснена същността на заболяването, необходимостта от по-голямо внимание към болния, промените които настъпват в поведението на техния близък и фактът, че те са несъзнавани и незлонамерени.