Резюме
От какаво се причинява?
Какви са болестните промени?
Какви са симптомите?
Как се поставя диагноза?
С какво може да се обърка?
Как се лекува?
Как да се предпазим?
Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

Детска церебрлна парализа (ДЦП)


Резюме


Детската церебрална парализа (ДЦП) представлява непрогресиращи двигателни промени – парези, неволеви движения, координационни нарушения и промени в мускулния тонус, които са резултат от мозъчни увреждания в предродовия, родовия и следродовия период. Чести придружаващи симптоми са: зрителна и очедвигателна непълноценност - нарушена функция на очедвигателните нерви, епилептични пристъпи, говорни нарушения, изоставане в интелектуалното развитие.



От какво се причинява?


Най-честите причини са вирусни инфекции (рубеола вирус, цитомегаловирус, херпес вирус и др.), прекарани по време на бременността. Медикаменти (седативи, психотропни, антиконвулсанти), както и други психоактивни вещества (никотин, алкохол), които са употребявани по време на бременността. Рисков фактор са недоносените бебета, новородените, които не изплакват в първите 5 минути след раждането, децата с мозъчен кръвоизлив и тези, които се нуждаят от кувьоз повече от 4 седмици. Но най-честата причина е продължителното раждане – продължителна вътрематочна асфиксия, както и вътречерепни кръвоизливи.



Какви са болестните промени?


Засяга се мозъкът и неговите структури. Наблюдават се мозъчна исхемия, мозъчни кръвоизливи, мозъчни инфаркти в резултат на тромбоза или емболия на мозъчните съдове.



Какви са симптомите?


Характерно е дифузното засягане на мозъка при детската церебрална парализа (ДЦП). Наблюдават се двигателни и сетивни нарушения. Зрителна и очедвигателна непълноценност - кривоглетство, катаракта и хориоретинит. Характерни са и епилептичните прпадъци, които могат да бъдат генерализирани тонично–клонични или огнищни. Засяга се и говора под формата на дизартрия и афазия. Задълбочава се и интелектуалният дефицит. Белезите на двигателни нарушения се наблюдават най-често след 3-6 месечна възраст. Забелязва се повишен тонус на крайниците, забавяне в задържането на главичката на детето, нарушено проследяването на предмети с очи. Детската церебрална парализа се дели на пирамидна, екастрамирамидна, церебеларна и смесена в зависимост от мозъчните структури, които са засегнати:

  1. Пирамидната форма се разделя на хемиплегична, диплегична, двоийнохемиплегична:

  • Хемиплегичната форма е най-честа. Първите прояви са около 5-месечна възраст. Характерни за нея са едностранните двигателни нарушения, като ръката е засегната по-силно от крака. Наблюдават се намален мускулен тонус, повишена мускулна сила (повече в мускулите сгъвачи на горния крайник и разгъвачите на долния крайник), патологични рефлекси (болестно отклонение на рефлексите), атрофии, атетозни движения. Прохождането е забавено и се наблюдават огнищни епилептични припадъци;
  • Диплегична форма. Двигателното нарушение е в долните крайници, които са в поза като „ножица”. Характерно е наличието на оживени сухожилни рефлекси, както и на клонуси на стъпалата. Болните са с нормално развит интелект;
  • Двойнохемиплегична форма. Диагнозата се поставя рано. Новородените са сънливи, имат епилептични припадъци от първите дни след раждането, не могат да си изправят главата, сукането и гълтането са затруднени, наблюдава се микроцефалия, кривогледство и изоставане в интелекта.

  1. Екстрапирамидна форма. Представлява тежко двигателно нарушение, характеризиращо се с променлив (повишен или понижен) мускулен тонус и неволеви движения. Наблюдават се атетозни хиперкинезии към края на първата година. Те са спонтанни и могат да бъдат провокирани от шум или докосване. Обхващат мускулите на лицето и крайниците. Децата са с нормално психично здраве;
  2. Церебеларна форма. Характерни за тази форма са мускулна хипотония, атаксия при опит за сядане. Детето прохожда към 3-4 годишна възраст и има патологични рефлекси и говорни смущения.


Как се поставя диагноза?


Поставянето на диагнозата е трудно, защото няма метод, чрез които да се каже със сигурност, че се касае за детска церебрална парализа. Диагнозата се поставя на базата на различни видове информация:

  • От майката – наличие на проблеми преди, по време и след раждането;
  • Образни методи - компютърна аксиална томография и ядрено-магнитен резонас - за да се определи причината за парализата, както и нейната степен;
  • Електроенцефалография - за диагностика на гърчовете;
  • Електромиография - за разграничаване на детската церебрална парализа от други нарушения на мускулите и нервите.


С какво може да се обърка?


Трябва да се разграничи от: енцефалопатия, невромускулни заболявания, синдром на Прайдер-Вили, мозъчни тумори.



Как се лекува?


Лечението е физикално, медикаментозно и хирургично. Голямо значение имат кинезитерапията и рехабилитацията за изработване на двигателни умения и за профилактика на контрактурите и деформациите. Провеждат се занимания с логопед. Медикаментозното лечение включва антиконвулсанти, ноотропни средства, миорелаксанти и др. Хирургично лечение се прилага при наличие на контрактури.



Как да се предпазим?


Стриктно следене на бременността, както и провеждане на необходимите визуализиращи изследвания (ехография) за определяне съотношението глава на плода - таз на майката. Точно определяне размерите на таза, както и ранно диагностициране на всякакви аномалии в матката, плода, плацентата, пъпната връв и околоплодния мехур. Да не се пристъпва към родоразрешение извън болнично заведение, без специалист акушер-гинеколог или акушерка. Рано да се определи дали има фактори, които могат да усложнят нормалното раждане и при наличието на такива, да се вземе решение за вида родоразрешение (цезарово сечение или нормално раждане). Веднага след раждането на детето да се предприемат всички нужни мерки от специалистите неонатолози за бързо продишване и за осигуряване на проходими въздухоносни пътища. При нужда - ранно поставяне в кувьоз и реанимация.



Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?


Провеждане на продължителни и комплексни рехабилитационни процедури, които да облекчат състоянието на детето. При наличие на контрактури успешно се прилагат ортопедични хирургични интервенции, подобряващи в значителна степен физическото състояние на болните. И все пак в съвременната медицина се набляга на първичната профилактика, т.е недопускане на заболяването, отколкото на вторичната – целяща облекчаване на симптомите при вече налично заболяване.