Миопия (Късогледство)

Резюме

Миопията е заболяване, при което оптичната система на окото е силно пречупваща. Това води до фокусиране на лъчите, идващи от безкрайността, пред ретината, а не върху нея. Зрителната острота на окото се снижава – далечно разположените предмети се виждат неясно.

От какаво се причинява?

Окото с нормална рефракция се нарича еметропично. При него образът на наблюдавания обект, независимо дали е близък, или далечен, се формира върху ретината. Благодарение на акомодацията лещата променя постоянно формата си и съответно пречупвателната си способност, в зависимост от разстоянието, на което се намира наблюдавания обект, така че да се запази ясния образ. При поглед в безкрайността (над 5 метра) еметропичното око вижда спонтанно, без да се включва акомодацията.

Когато образът на наблюдавания обект не се формира върху ретината, зрението е замъглено, неясно. Състоянието се нарича аметропия или рефракционна аномалия. Понятието аметропия обобщава всички рефракционни аномалии: хиперметропия, пресбиопия, миопия и астигматизъм. Коригирането на тези аномалии става чрез корекционни стъкла, контактни лещи или рефрактивна хирургия.

По правило тези състояния са двустранни, симетрични, но ако има разлика в рефракцията на двете очи, се говори за анизометропия.

Степента на аметропията се определя от стойностите на корекционните лещи, необходими за възстановяването на еметропията и се измерва в диоптри (Д).

Като причини за възникване на миопията се сочат:

Наследственост – нейното влияние е безспорно, особено при малигнената прогресираща миопия, която се предава автозомно рецесивно;
Недобри условия на живот и труд – продължително гледане наблизо в помещение без достатъчно добро осветление. В тези случаи късогледството е от лека степен (-1Д до -2Д);
Астеничен хабитус на децата – при тях миопията прогресира по време на растежа – училищно късогледство;
Хипофизарни механизми, водещи до дисбаланс на стероидните хормони, което се отразява на структурата на колагеновите влакна;
Нарушения в ембриогенезата;
Повишена активност на ензима – хиалоронидаза;
Промяна в концентрацията на аскорбинова киселина (Витамин С) в организма;
Нарушено съотношение между акомодация и конвергенция, водещо до спазъм в акомодацията, хиперконвергенция и удължаване на предно-задната ос на окото.

Какви са болестните промени?

Късогледото око е силно пречупващо. При него фокусът на оптичната система се разполага пред ретината, т.е. успоредните лъчи, попаднали върху такова око, се пречупват от лещата и попадат в стъкловидното тяло, след което дивергират и върху ретината се получава неясен образ. Причините за това могат да се две:

По-голяма пречупваща сила на оптичната ситема на окото;
По-голям предно-задна ос на окото – много по-често срещано.

При слабата и средна степен на късогледство, обикновено не се наблюдават изменения в очната ябълка.

При силната миопия обаче, очната ябълка е леко изпъкнала, уголемена, очната цепка е разширена, зеницата е по-широка. При оглед на очното дъно се наблюдава т.нар миопичен конус – сърповидна, белезникава зона латерално от папилата, дължаща се на атрофия на хориоидеята около папилата, което прави видима склерата. Появяват се рецидивиращи кръвоизливи в хориоидеята, които водят до образуването на Фокусово петно в макулата. Това и други дегенеративни изменения на ретината и в частност на макулата, водят до метаморфопсии – предметите се виждат изкривени.

Дегенеративни промени се наблюдават и в периферията на ретината – тя изтънява и може при незначително усилие да се разкъса, което благоприятства отлепването на ретината, а също и на стъкловидното тяло.

Какви са симптомите?

Първите признаци за миопия се появяват обикновено преди 10-годишна възраст – смущения в зрението за далече (черната дъска в училище, кино, субтитрите на телевизора), оплаквания от главоболия, присвиване на очите при поглед надалеч. Това е т.нар училищна миопия. За нея е характерно първоначално бързо увеличение на късогледството и постепенно стабилизиране и забавяне с възрастта – около 18-25 години.

Тежестта на миопията се дели на 3 степени:

Слаба – до -3Д;
Средна – от -3Д до -6Д;
Силна – от -6Д до -15Д и повече, като прогресиращата малигнена миопия достига до -40Д.

Снижаването на зрителната острота е постоянен симптом при късогледството, и то колкото е по-силна миопията, толкова зрителната острота е по-ниска. За близо зрението е добро, като дори до дълбока старост пациентите със слаба миопия могат да четат дребен шрифт. Но за далече зрението е намалено, неясно. Например пациент с миопия от -1Д може да вижда ясно предмети на разстояние 1 метър и по-близо, а по далече разположените вижда неясно. А при пациент с миопия -3Д, най-далечната точка на ясно виждане е на 33 см. от очите и той може да чете дребен шрифт безпроблемно на това разстояние, дори без да напряга акомодацията, но по-далечните предмети са неясни.

За разлика от далекогледите, чрез напрягане на акомодацията късогледите не могат да подобрят сами зрението си. Подобряване на зрението надалеч се постига само чрез присвиване на клепачите - намаляват се кръговете на светлоразсейване, като по този начин се пропуска само централния сноп светлина върху ретината.

При силната миопия, поради факта, че punctum remotum се намира близо до очите, пациентите насочва очите си към тази точка, което води до силна конвергенция на зрителните оси. Това води до натоварване на вътрешните прави мускули на очите и при продължително четене например се появяват оплаквания като тежест, дискомфорт в очите и челото. Тези явления се наричат мускулна астенопатия. При закриване на едното око при четене, тези оплаквания намаляват или изчезват, защото се облекчава конвергенцията. Това пренапрежение на конвергенцията, съчетано и с други условия, може да доведе до съдружно кривогледство, ако не се коригира.

Оформянето на Фокусово петно в макулата води до поява на метаморфопсии, понижаване на централното зрение и поява на централни скотоми.

Наблюдава се също отлепване на ретината, отлепване и разводняване на стъкловидното тяло, което пациентите описват като преминаващи пред погледа мътнини с разнообразна форма.

Катарактата също е често срещана при пациентите със силна миопия.

Как се поставя диагноза?

Диагнозата се поставя на базата на данните от анамнезата и офталмологичния преглед. Важно е да се следи за появата на усложнения на миопията – отлепване на ретината, катаракта и т.н.

С какво може да се обърка?

Миопията следва да се разграничава от глаукома, при която очната ябълка също е уголемена и изпъкнала, а често присъстват и сходни изменения в папилата на зрителния нерв.

Как се лекува?

Лечението на миопията е оптично, медикаментозно и оперативно.

Оптичната корекция цели да се намали пречупващата сила на окото. Това се постига с конкавни дивергиращи корекционни лещи, които трябва да се носят постоянно. Корекцията се извършва с най-слабото (-) разсейващо стъкло, с което пациентът вижда най-добре. Може да се ползват както очила, така и контактни лещи, които са особено подходящи за този вид аметропия.

За тонизиране на цилиарния мускул и подобряване на акомодацията се предписват дигиталисови препарати.

Оперативната терапия цели корекция на рефракцията на окото чрез различни оперативни техники, а вече все по-често с Excimer лазер.

Рефрактивна хирургия на роговицата – най-често прилаганата хирургична интервенция, най-подходяща за слабите миопии. С помощта на Excimer лазер се редуцира пречупвателната сила на роговицата;
Рефрактивна хирургия на лещата – прилага се само при високостепенните миопии – отстраняване на лещата или поставяне пред нея на дивергентна изкуствена леща. Тези техники са все още в експериментален стадий на приложение.

Важно е да се отбележи, че рефрактивната хирургия се приравнява на естетичната хирургия и има същите медико-правни ограничения.

Как да се предпазим?

Лекостепенната миопия може да се приеме като приспособителна реакция на съвременния човек, принуден да прекарва по-голямата част от времето си в затворени пространства с ограничени размери, да чете с часове близко разположен пред очите текст, да работи с компютър и т.н. Това изисква предприемане на профилактика – спазване на хигиенни норми за зрително натоварване. Те са:

Разстояние при четене не по-малко от 35 см между очите и текста;
Достатъчно добро осветление в помещението, където се чете или се извършва друга зрителна работа, като за предпочитане е естествена и равномерна светлина;
Текстът, който се чете трябва да бъде контрастен спрямо фона и с достатъчно голям шрифт;
При продължително четене, на около 45-50 минути да се почива, като се гледа в безкрайността – през прозорец с просторна гледка.

Предвид наследственото предаване на малигнената миопия, истинската първична профилактика се базира на медико-генетична консултация в центровете за семейно планиране за предотвратяване на раждането на деца с това заболяване.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

Като правило миопичното око е потенциално уязвимо, защото често развива сериозни усложнения и трябва да бъде изследвано редовно, а при наличие на оплаквания и симптоматика – незабавно.

При наличие на участъци с дегенеративни изменения в ретината, те трябва да се обработят от специалист, за да не се допусне разкъсване или отлепване на ретината.