Конюнктивити

Резюме

Конюнктивитът представлява възпаление на конюнктивата – лигавицата, покриваща склерата и задната страна на клепачите. Причините за възникване на това възпаление са многобройни, но клиничната картина е характерна и диагностицирането му не представлява трудност.

От какаво се причинява?

Според причинителя конюнктивитите се делят на:

Инфекциозни конюнктивити:

• Бактериални – стафилококи, стрептококи, пневмококи, ентеробактерии, Hamophilus и др.;
• Вирусни – Adenovirus, Herpes virus 1, Varicella-Zoster virus, Epstein-Barr virus, Rubella virus и др.;
• Хламидийни – муко-пурулентен басеен конюнктивит, както и венерическата форма (болест на Nicolas-Favre).

Неинфекциозни конюнктивити:

• Алергични конюнктивити – свръхчувствителност към полени, лекарства, храни, прах и др.;
• Конюнктивити на новороденото – те са израз на контакт на конюнктивата на новороденото с гениталната лигавица на майката по време на раждането. Делят се основно на 3 вида според причината: вирусен конюнктивит на включванията – има благоприятен ход, като може да бъде причинен и от генитален херпес вирус; бактериален конюнктивит – стафилококов, стрептококов, Haemophilus, Escherichia coli, Pseudomonas; персистираща назо-лакримална мембрана над 6-месечна възраст (мембрана на отводния слъзен канал, оттичащ се в носната кухина) – изисква сондиране на слъзните пътища;
• Свързани с автоимунни заболявания конюнктивити – пемфигус, синдром на Reiter;
• Хронични конюнктивити – синдром на „сухо око”, некоригирани или лошо коригирани рефракционни аномалии, най-вече далекогледство и астигматизъм, хиповитаминози, ендокринни нарушения, производствени и вредности на околната среда – прах, студ, вятър, радиация, топлина и др.
• Други – туберкулозен, гъбичков и паразитен конюнктивит.

Какви са болестните промени?

При различните видове конюнктивити измененията, които се наблюдават са различни. Най-общо е локалното развитие на микроорганизмите, съпроводено с патологични изменения в тъканта, вследствие на отделяните от тях токсични субстанции, както и на директния им цитотоксичен ефект.

За алергичните конюнктивити е характерна IgE-медиирана алергична реакция, вследствие на директно попадане на алерген в конюнктивата, разпространение на алергена по съседство от близко разположените тъкани, както и израз на генерализирана алергична реакция. Следва дегранулация на мастоцитите и активиране на Т-лимфоцитите и еозинофилите. Алергичните конюнктивити са винаги двустранни и често рецидивират.

Какви са симптомите?

Характерната клинична картина включва конюнктивални признаци – зачервяване, оток, секреция и клепачни признаци – зачервяване и оток.

Конюнктивитите обикновено са двустранни, без болка и без понижаване на зрителната острота.

Водещите субективни и обективни симптоми са:

• Сърбеж;
• Парене;
• Глождене;
  
• Усещане за чуждо тяло;
• Сълзене;
• Слепване на миглите сутрин, затрудняващо отварянето на очите;
• Хемоза;
• Конюнктивна секреция – може да бъде от всички видове – от серозна, до хеморагична, в зависимост от причината за възпалението;
• Зачервяване, вследствие на хиперемия на конюнктивата – конюнктивална инекция;
• Оток на клепача;
• Светлобоязън;
• Зрителната острота при конюнктивит не се понижава.
  

Как се поставя диагноза?

Диагнозата се поставя на базата на данните от анамнезата и клиничната картина. Допълнителни изследвания се назначават само при тежки форми, резистентни на терапията или пък често рецидивиращи конюнктивити. Те включват микробиологично изолиране на причинителя и антибиограма, като се вземат натривки от конюнктивата или съдържимо от долния конюнктивален сак, PCR за определяне на вирусни причинители, цитологично изследване, биопсия на конюнктивита, определяне обема на слъзната секреция, кожно тестуване за алергии.

С какво може да се обърка?

Поради това, че при конюнктивит е налице синдромът на т.нар. „червено око”, той следва да се разграничи от следните заболявания:

• Кератит;
• Иридоциклит;
• Остър глаукомен пристъп;
• Травми на роговицата;
• Наличие на чуждо тяло.

Как се лекува?

При инфекциозните конюнктивити е много важно да се спазват хигиенни мерки, за да се ограничи разпространението на заразата. Те включват миене на ръцете след контакт с очите, ако е необходимо използване на отделен капкомер или флакон с медикамент за всяко око, почистване на клепачите сутрин с  антисептични очни препарати.

Бактериалните се лекуват с антибиотични колири, прилагани според предписанията на лекуващия офталмолог.

Хламидийните конюнктивити се лекуват със сулфонамидни и антибиотични препарати.

При причинените от вируси конюнктивити се прилагат противовирусни колири и унгвенти, като трябва да се отбележи, че кортикостероидните препарати са противопоказани за херпесния конюнктивит.

Лечението на алергичните конюнктивите е еднакво с лечението на всички алергични реакции – избягване на познати алергени при възможност, прилагане на противоалергични колири или перорални противоалергични медикаменти. При тях е ефикасна и локалната кортикостероидна терапия.

При хроничните и рецидивиращите конюнктивити често симптоматичното лечение е с неубедителни резултати, а етиологично такова рядко е възможно. При тях е необходимо да се изследва проходимостта на слъзните пътища и ако са непроходими да се предприеме съответното лечение. При „сухо око” се прилагат изкуствени сълзи, гелове и унгвенти с витамини.

Как да се предпазим?

Голяма част от конюнктивитите са инфекциозни, заразни заболявания, което налага да се спазва строга хигиена. Личната хигиена се състои в редовно миене на ръцете, използване на лична кърпа за бърсане на ръцете и лицето. За осъществяване на колективната хигиена трябва да се извършва редовна дезинфекция на плувните басейни, почистване на училищните чинове с дезинфекционни препарати, дезинфекция на инструментите и уредите за изследване на очите. За профилактика на алергичните конюнктивити може да се посочи избягване на познатите алергени, както и предварителен приема на противоалергичен медикамент, при невъзможност за избягване на среща с познат алерген.

При неонаталният конюнктивит, причинен от гонококи (причинителите на гонорея) се извършва профилактика с накапване на 1 капка 1% сребърен нитрат веднага след раждането, която понастоящем се заменя с накапване на еритромицин или тетрациклин, които са по-малко дразнещи.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

Въпреки че диагностицирането на конюнктивита е лесно и бързо, то трябва да се извършва от специалист. Важно е да се знае, че не всеки конюнктивит е бактериален и прилагането на антибиотични колири не е ефективно при небактериалните конюнктивити.

След поставяне на диагнозата е важно да се спазват предписаните хигиенни мерки и стриктното приложение на изписаният медикамент. Ако конюнктивитът е алергичен и алергенът е известен е подходяща и десенсибилизираща терапия.

При развитие на гонороичен конюнктивит при новороденото е редно лечение на гонореята и при двамата родители, както е описано в съответната статия.