Среден отит (Възпаление на средното ухо)

Резюме

Възпалението на средното ухо, наричано още Otitis media, засяга пространството, разположено между тъпанчевата мембрана и вътрeшното ухо, включвайки евстахиевата тръба, свързваща кухината на средното ухо с носоглътката. Отитът на средното ухо, заедно с отитът на външния слухов проход са най-често срещаните причини за болка в ушите. Макар състоянието да е болезнено, то обикновено се самоизлекува за около 2- 6 седмици.

От какаво се причинява?

Причинителите могат да се разделят на няколко групи:

Вируси – риновируси, парагрипни вируси, синцитиален вирус и др.;
Бактерии - Streptococcus pneumoniae, Pseudomonas aeruginosa, Haemophilus influenzae;
Гъбични инфекции – при хора с намален имунитет;
Промени в евстахиевата тръба – най-често след прекарани инфекции на средното ухо или носоглътката. Затруднява се оттичането на секрети от средното ухо, вследствие на което се получава задръжка на течност, която е добра среда за развитие на бактериална флора.

Какви са болестните промени?

Обикновено възпалението на средното ухо се развива в следната последователност:

По време на инфекция на горните дихателни пътища, по съседство се засяга евстахиевата тръба. Тъканите в близост до нея стават оточни, което води до запушването й. Обменът въздух, който нормално се намира в средното ухо се блокира и след известно време се абсорбира от околните тъкани. Това създава своеобразен вакуум, при което в средното ухо попада инфектиран секрет от евстахиевата тръба и носоглътката. Течността става добра среда за развитие на вируси и впоследствие – на болестотворни бактерии. При развитие на остро възпаление се минава през няколко условни фази:

1.Стадий на хиперемия - най-ранният стадий на възпалението. Вазодилатацията и отокът обхващат лигавицата на цялото средно ухо;

2.Стадий на ексудация и пролиферация. От разширените кръвоносни съдове се отделя серум, а впоследствие и фибрин, левкоцити и еритроцити. В подлигавичния слой на стената на средното ухо се натрупват клетки на възпалението. Натрупва се възпалителна течност (ексудат). Увеличава се налягането в тъпанчевата кухина и тъпанчевата мембрана се издува към слуховия канал (бомбира се);

3.Стадий на перфорация (не е задължителен) - с прогресията на ексудативните и алтеративните процеси, настъпва некроза и отпадане на епителни клетки. Постепенно се стопяват слоевете на тъпанчето и настъпва неговата спонтанна перфорация (най-често в pars tensa на тъпанчето). Отделя се първоначално обилен кръвенист секрет, който постепенно се сгъстява, става гноевиден и намалява.

4.Оздравителен стадий. Възпалителните процеси постепенно стихват, перфорацията се затваря, слухът постепенно се възстановява.

Цялостното протичане на така описания нелекуван отит е 3-4 седмици.

Протичане при деца

Деца, по-малки от седем годишна възраст са предразположени към възпаление на средното ухо. Това се дължи на анатомични особености и незрялост на имунната система. Тези фактори благоприятстват по-голямата честота на подобни инфекции и по-големия риск от развитие на усложнения.

Какви са симптомите?

Характерните симптоми включват:

заглъхване в ухото;
болка – засилва се нощем и може да има пулсиращ характер. Дължи се на повишаване на налягането в средното ухо;
повишена температура – до 38-39 градуса;
главоболие;
изтичане на секрет и гной от ухото – може да се предотврати с употреба на антибиотично лечение. Тъпанчевата мембрана не заздравява, докато не се излекува подлежащата инфекция.

Внимание! Сърбежът не е симптом на възпаление на средното ухо!

Характерно е протичането на острия гноен отит при кърмачета. Общото състояние е значително увредено, температурата е висока, изпъкват на преден план някои общи симптоми като - неспокоен сън, немотивиран плач, обща възбуда и раздразнителност. При разпространение на възпалителния процес към черепната кухина може да се появи менингизъм - вратна ригидност, гърчове, повръщане, нарушение в рефлексите. Други симптоми при кърмачетата са: липса на апетит, диария, загуба на тегло, повръщане, изтощение. Могат да преобладават явления от страна на храносмилателната система. За болката в ухото може да се съди по някои косвени белези - въртене на главата, докосване с ръчичка на болното ухо, стряскане по време на сън, посягане към болното ухо и дърпането му.

Отитът на средното ухо има много степени и фази на протичане. Често се използват множество сложни и объркващи имена. Класификацията може да се сведе до следните форми:

Остър отит – най-често срещаният. Причинява се от вируси и възниква вследствие на прекарана вирусна инфекция на горните дихателни пътища. Обикновено се самоизлекува с отшумяването на вирусната инфекция. Съпътства се със заглъхване на ушите и лек дискомфорт. Нормално средното ухо е стерилно. Контаминацията на средното ухо с бактерии най-често води до гнойно възпаление. То е и най-честото усложнение на вирусния отит. При бактериално възпаление се наблюдава болка в ухото, която може да е с пулсиращ характер и често се придружава с повишена до 38-39 градуса температура. Като усложнение може да се стигне до перфорация на тъпанчевата мембрана, мастоидит и в по-тежките случаи – менингит. Острият отит може да бъде:

Серозен отит (otitis serosa) - серозно възпаление. Представлява събиране на стерилна течност в средното ухо, най-често вследствие на запушване на евстахиевата тръба. Може да се причини от вирус или вследствие на друго прекарано възпаление на средното ухо. След седмици и месеци течността може да промени консистенцията си и да влоши слуховите способности на болното ухо;
Остър гноен отит - остро гнойно възпаление на средното ухо (otitis media suppurativa acuta).

Хронично гнойно възпаление. Тук се включват възпалителните усложнения, свързани с бактериална инфекция - най-често пробив на тъпанчевата мембрана при възпаление, траещо повече от 3-6 седмици.

Как се поставя диагноза?

Диагнозата се поставя по характерните оплаквания и инструментално изследване, наречено отоскопия – през външния слухов проход се прокарва тръбичка, позволяваща на лекаря да огледа тъпанчевата мембрана. Находката при гнойния отит е характерна. При серозно възпаление диагнозата невинаги е лесна и се поставя въз основата на комплексни данни от анамнезата, статуса и изследването на слуха.

При излив може да се вземе материал за микробиологично изследване.

С какво може да се обърка?

При наличие на гноен секрет, изтичащ от ухото диагноза възпаление на средното ухо се поставя сравнително лесно. По-голям проблем може да има при по-неясна болка или изтичне на бистър секрет, особено след травма от различен произход.

Заболявания, с които може да се обърка са:

otitis externa – възпаление на външния слухов проход - също протича със силни болки в ухото, заглъхване и течение от ухото. Общото състояние е добро, диагнозата се поставя при прегледа;

myringitis bullosa - вирусно заболяване предимно в детска възраст, протича с болки и типична картина при отоскопия - по зачервената тъпанчева мембрана се виждат мехурчета изпълнени със серозна или кръвениста течност. Не се събира инфилтрат, слухът е запазен. Заболяването отзвучава за 1-2 дни;

Обострен хроничен отит - в анамнезата има данни за предшестващо изтичане на течност от ухото, вследствие на настъпила перфорация на тъпанчето поради хроничен възпалителен процес.
фрактура на средна черепна яма;
абсцеси в областта;
неврологични промени;
мигрена и главоболие от друг характер и др.

Как се лекува?

Използват се различни аналгетици – локално (под формата на капки) и през устата - за успокояване на болката. Използват се още назални деконгестанти, антихистаминови препарати, кортикостероиди, калциеви препарати, топлинни процедури. Използват се още физикални средства, в краен случай - хирургично лечение.

Антибиотици - специалистите предлагат отлагане на антибиотичното лечение за 1 до 3 дни, ако болката е контролируема, тъй като:

2/3 от случаите се излекуват и без антибиотично лечение (Цялостното протичане на така описания нелекуван отит е 3-4 седмици);
няма наблюдавани дългосрочни усложнения при забавяне на антибиотичното лечение;
антибиотиците имат много странични ефекти, включително рецидив на инфекциите.

Антибиотичното лечение следва да се започва САМО след консултация със специалист! Опитите за самолечение с антибиотични препарати не се прпоръчват!

Инцизия на тъпанчето – извършва се от опитен специалист и има за цел да благоприятства изтичането на гнoйните колекции, като съпътстващо лечение в комбинация с антибиотици.

Тимпаностома – поставяне на постоянна тръбичка в тъпанчевата мембрана. Прилага се рядко и то при хронични възпаления, поради нарушение на слуха.

Как да се предпазим?

Съществуват начини, които статистически намаляват риска от развитие на възпаление на средното ухо при децата:

комбинирани ваксини срещу пневмококови щамове;
избягване на ранно записване в детски градини или ясли;
предпазване от пасивно тютюнопушене;
кърмене до 6-месечна възраст;
предпазване от простудни заболявания на горните дихателни пътища и тяхното своевременно диагностициране и лечение.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

Острият среден отит при навременна диагноза и лечение има добра прогноза. Важно е извършването на редовни контролни прегледи, след поставяне на диагнозата. Ако пациентът е бил без антибиотик, а заболяването прогресира, трябва да се избере подходящият момент за стартиране на антибиотичната терапия, която ще подпомогне защитните сили на организма и по-бързото му излекуване.