Синузит

Резюме

Хората притежават няколко околоносни кухини, наречени синуси. В зависимост от това, в коя черепна кост се разполагат, те биват:

Максиларни синуси – най-големите синуси, които се разполагат точно под очите в максиларната кост;
Фронтални синуси – разположени са над очите в централната част на челото, във фронталната кост;
Етмоидални синуси – представляват няколко дискретни въздушни джоба, раположени в етмоидалната кост, лежаща между носа и очите;
Сфеноидален синус – разполага се в сфеноидалната кост в основата на черепа, под хипофизата.

Синусите са покрити с респираторен епител, същия като този, който покрива останалата част от дихателната система.

Синузитът представлява възпаление на синусите, което може да се дължи на инфекция, алергия или автоимунни заболявания. Най-често се дължи на вирусна инфекция и се самоизлекува за около 10 дни. Синузитът бива няколко вида, в зависимост от засегнатите синуси:

Максиларен синузит – най-разпространеният. Засяга максиларните синуси;
Фронтален синузит – причинява главоболие, болка и напрежение над очите, където се разполагат фронталните синуси;
Етмоидален синузит – причинява болка и напрежение между или зад очите и главоболие;
Сфеноидален синузит – причинява болка и напрежение зад очите, но болката може да се излъчи към тила или горната част на главата.

От какаво се причинява?

Острият синузит най-често се предшества от инфекция на горните дихателни пътища, най-често с вирусен произход. От бактериалните синузити, най-разпространените са тези, причинени от Streptococcus pneumoniae, Haemophilus influenzae, и Moraxella catarrhalis. Острият синузит може да бъде причинен и от гъбички. Той е рядък и се среща предимно при болни с влошен имунитет - диабетици, болни от СПИН и др.

Фактори, които могат да предразположат към развитие на синузит, са: алергии, структурни аномалии (изкривена носна преграда, малък отвори на синусите, непозволяващи нормален дренаж), носни полипи и др.

Пасивното пушене се сочи като фактор в развитието на хроничния риносинузит.

Максиларен синузит може да се причини и от развален зъб на горната челюст.

Какви са болестните промени?

При остро възпаление на синусите лигавицата се възпалява и става оточна и набъбнала. Това може да запуши синусното отвърстие и отделяната в повишено количество течност остава в кухината. Това причинява болките и тръпненето в главата и скулите. Секретът може да бъде бистър в началото и впоследствие да стане мътен и гноен с наслагване на бактериална флора.

Какви са симптомите?

Основните симптоми при синузит са следните:

Главоболие;
Бистър секрет от носа;
Жълтозелен секрет, течащ от носа или към гърлото – по-характерен за хроничния синузит;
Лош дъх от устата;
Болка в областта на синусите;
Запушен нос;
Намалено обоняние;
Зъбобол – особено в горната зъбна редица, под максиларните синуси;
Повишена температура.

Синузитите се делят на три вида в зависимост от протичането си:

Остър, подостър и хроничен. Симптомите им са близки помежду си и затова е много трудно да се различат.

1. Остър синузит – протича за по-малко от 4 седмици. Среща се много често –смята се, че до 90% от възрастните са прекарвали остър синузит поне веднъж в живота си. Най-често се причинява от вирусни инфекции. В зависимост от локализацията на синусите се откриват различни симптоми:

Максиларен синузит – най-разпространеният. Засяга максиларните синуси. Болката е в областта на скулите и се засилва при почукване в областта;
Фронтален синузит – причинява главоболие, болка и напрежение над очите, където се разполагат фронталните синуси;
Етмоидален синузит – причинява болка и напрежение между или зад очите и главоболие;
Сфеноидален синузит – причинява болка и напрежение зад очите, но болката може да се излъчи към тила или горната част на главата.

2. Хроничен синузит – продължава над 8 седмици. Обикновено се причинява на базата на остър синузит, съчетан с бактериална инфекция. Обикновено се благоприятства от различни анатомични и физиологични аномалии – девиация на септума, малък отвор на синусите, полипи, вазомоторен ринит, алергии и др. Подобни състояния и заболявания преставляват добра основа за развитие на хроничен синузит.

Като симптоми се включват главоболие, запушен нос, тежест в синусите, гъст жълтозелен секрет, лош дъх и др. Високата температура рядко присъства.

Усложнения

Най-сериозното усложнение е менингитът, който се получава при бактериална инфекция, мигрирала по кръвен път в мозъка. Абсцесът е друго усложнение, което застрашава живота и изисква спешна помощ.

Как се поставя диагноза?

Трудно се различава бактериален от вирусен синузит. В повечето случаи, ако симптомите присъстват по-малко от 10 дни се смята, че се касае за вирусен синузит. Ако продължат повече – за бактериален.

Рентгенографията се използва най-често за доказване на синузит. Особено показателна е за максиларен синузит. На рентгенографията се отбелязва ниво на течност в синусите.

Лекарят може да вземе материал за микробиологично изследване с цел започване на антибиотично лечение.

С какво може да се обърка?

Синузитът, независимо от това вирусен или бактериален е, може да се обърка с:

Зъбобол, при който болката се предава по съседство към синуса;
Главоболие с друга генеза;
Неоткрито или нелекувано очно заболяване и др.

Как се лекува?

Промивка на носната кухина спомага за облекчаване на симптомите при хроничния синузит.

Деконгестанти – под формата на спрейове се използват често при остър синузит и водят до временно облекчение на симптомите. Не трябва да се използват за по-голям от посочения от производителя период, тъй като може да се увреди лигавицата, при продължителна употреба.

Антибиотици – приложението му следва да се започва лечение при липса на подобрение на симптомите в рамките на десет дни от началото. Лечението с антибиотични препарати се извършва само под наблюдението на лекар и всеки опит за самолечение може да е много опасен за организма.

Хирургино лечение – в някои много редки случаи се налага прибягването до различни оперативни способи за ликвидиране на хронина инфекция. Това обокновенно се налага когато са опитани всички възможности и те не са дали или са дали незначителен резултат.

Съществуват десетки методики за проникване в гнойното огнище, но всички имат за цел да създадат път, по който да се евакуира гнойта, да се дезинфекцира кухината и да се отстранят евентуалните причини довели до подобно състояние (запушване на отвора към носната кухина, инфектиран зъб и др.).

Как да се предпазим?

Основните насоки в профилактиката на синузита са засилването на съпротивителните сили на организма, избягването на задушни, влажни и задимени пространства, както и носене на подходящи топли за сезона дрехи.

Профилактиката се постига чрез здравословно хранене, спорт, закаляване на организма. Една вирусна инфекция може чувствително да намали съпротивителните сили на организма.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

След поставяне на диагноза синузит, болният трябва да спазва постелен режим вкъщи поне няколко дни при вирусния и доста повече, ако има насложена бактериална инфекция.

Болния би следвало да се наблюдава от лекар, който да прецени евентуалната нужда от антибиотично или друго лечение.