Счупване на лъчевата кост (радиус) на типично място

Резюме

Счупването (фрактура) представлява нарушаване целостта на дадена кост, което може да възникне по различни механизми и причини. Счупването на лъчевата кост на типично място (fractura radii in loco typico) е едно от най-честите травматични увреждания.  Среща се по-често при жени в напреднала възраст, поради остеопорозата. За тази фрактура са типични мястото на възникването й, нейният механизъм, наместване и лечение.

От какаво се причинява?

Най-често възниква по индиректен механизъм – падане върху дланта при дорзална флексия на дланта (сгъната китка в посока обратна на дланта) и екстензирана лакътна става. Така силата на огъване се предава от дланта върху дисталната епифиза на лъчевата кост, която има спонгиозен строеж и особено при наличие на остеопороза, лесно се фрактурира.

Какви са болестните промени?

Типично е мястото на фрактурата – тя настъпва обикновено на 1,5 – 2см в проксимална посока от ставната повърхност на лъчевата кост в областта на лъчево-китковата става. Обикновено фрактурната линия е напречна. Фрактурата може да бъде и многофрагментна, като може да настъпи и счупване на шиловидния израстък на лакътната кост (processus styloideus ulnae). При този механизъм на счупване е типичен и начинът, по който се разполага дисталният сегмент от костта – той е изместен дорзално (към гърба), радиално (към лъчевата кост) и е супиниран (завъртян навън).

Какви са симптомите?

Болният съобщава за травматично увреждане. Областта на китката е оточна и болезнена. Деформацията в областта на предмишницата, при страничен оглед, наподобява на вилица. Характерните промени се установяват при рентгенография във фас и профил.

Как се поставя диагноза?

На базата на клиничната картина, данните от прегледа и рентгеновото изследване във фас и профил.

С какво може да се обърка?

Клиничната картина е типична и трудно би могло да се сгреши с други състояния. Трябва да се изключат други травматични увреждания в областта (изкълчване, навяхване), съпътстващи увреждания на съдове и нерви, както и патологични счупвания.

Как се лекува?

Необходимо е да се извърши репозиция по безкръвен начин. Обикновено това става под локална упойка. След като се направи корекция на разместените фрагменти се поставя гипсова шина и се прави рентгенография в две корекции. Обездвижването продължава 25-30 дни. През това време болният трябва активно да движи пръстите на ръката.

Как да се предпазим?

Избягване на травми в областта. Повишено внимание, особено през зимния сезон и заледявания.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

Възможно най-ранна репозиция от специалист. След поставянето на гипсовата шина се препоръчва контролна рентгенова снимка след една седмица, която цели да установи вторично разместване, което изисква нова репозоция. Не е желателно продължително обездвижване, за да не се развие „фрактурна болест” (синдром на Зудек).