Плоскостъпие
Резюме
Плоскостъпието е състояние, при което се наблюдава снижаване на надлъжния и напречния свод на ходилото. Това състояние е често срещано и макар на пръв поглед да изглежда безобидно, създава не малко проблеми на страдащите от него. За означаване на състоянието е придобил масовост турцизмът „дюстабан“, който преведен буквално означава „равно стъпало“. Двата основни вида плоско ходило са – параличично плоско ходило, което се явява като резултат от заболяване на нервната система и статично плоско стъпало, което е много по-разпространено явление, а причите за него се крият обикновено в различни физични въздействия, нанасящи увреда. В изложението по-долу ще бъде разгледано статичното плоско ходило.
От какаво се причинява?
Етиологичните фактори на плоскостъпието могат да бъдат разделени в следните няколко групи:
- Слабост на поддържащата сводовете съединителна тъкан (връзки, ставни капсули), за която има до голяма степен генетична предиспозиция;
- Продължително натоварване при хора с професии, които изискват продължително време стоене в изправено положение;
- Неподходящи и зле конструирани обувки, особено в детска и ранна младежка възраст;
Какви са болестните промени?
Наблюдава се понижение на височината на надлъжния свод във слички случаи, при което отпечатъка, оставен от ходилото губи характерната си форма и придобива по-голяма площ. Обикновено е снижен и напречният свод на ходилото, но за да се говори за плоскостъпие това условие не е задължително. Снижението на напречния свод е по характерно за жените и е свързано с носенето на обувки с висок ток.
Какви са симптомите?
Намалението на височината на сводовете е в различна степен при различните индивиди, което определя и тежестта на симптомите. Оплакванията са от лесна уморяемост при ходене, невъзможност за дълго стоене прав поради изпитване на болка в ходилата.
Как се поставя диагноза?
Диагнозата на плоското ходило се поставя най-вече чрез оглед на областта. Важно е пациентът да се изследва и след натоварване, тъй като често промените стават видими едва след съответно динамично и статично въздействие. Най-точен и прост диагностичен метод е изработването на т.нар. плантограма, която в същността си представлява отпечатък на ходилото и дава информация за локализацията и степента на измененията.
С какво може да се обърка?
Възможно е болката да е локализирана и в други области като глезен, подбедрица, колена, което може да създаде известни диагностични проблеми, като се насочи вниманието към търсене на заболяване в тези области. Важно е да се изясни причината за лесна уморяемост и диагнозата плоскостъпие в тези случаи е добре да бъде една от последните влизащи в съоброжение.
Как се лекува?
Терапевтичният подход при деца с плоскостъпие включва приложението на различни специализирани упражнения, които подпомагат укрепването на плантарната мускулатура и допринасят за правилното формиране на сводовете. При децата приложението на ортопедични стелки и обувки трябва да се избягва, тъй като те пасивно поддържат сводовете и не спомагат за трайно разрешаване на приблема. Не бива да се забравя освен това, че сводовете на стъпалото се формират окончателно едва към 6-годишна възраст.
При възрастни обаче, особено когато промените са трайни и професията е свързана с продължително стоене, е незаменимо използването на специални стелки и обувки. Най-добирят вариант е изработването на индивидуални ортопедични стелки, след вземане на мярка и изработване на плантограма.
Как да се предпазим?
Основно е спазването на хигиенни норми при подбирането на обувки и подлагането на натоварване. Тези норми са от изключително значение в детската и юношеска възраст. Обувките трябва да са удобни с лек ток. При натоварване трябва да се правят почивки, които да дадат възможност на мускулатурата на ходилото да се възстанови (последното се отнася особено за спортуващи).
Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?
Дейностите трябва да са насочени към спазване на предписанията на специалист ортопед. Ако е необходимо - да се използват стелки или ортопедични обувки за плоскостъпие.