Резюме
От какаво се причинява?
Какви са болестните промени?
Какви са симптомите?
Как се поставя диагноза?
С какво може да се обърка?
Как се лекува?
Как да се предпазим?
Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

Гръбначни изкривявания (Сколиотична болест)


Резюме


 

 

Сколиотичната болест е трайно изкривяване на гръбначния стълб във фронтална равнина, съчетано с торзионна деформация на прешлените. Изкривяване на гръбначния стълб може да настъпи и вторично при разлика в дължината на долните крайници, при болки в гръбначната област. В тези случаи, обаче, при отстраняване на причината изкривяването се коригира, а и то не се съчетава с деформация на прешлените.



От какво се причинява?


Вродената сколиоза се дължи най-често на отклонения в структурата на един или повече прешлена, обикновено в преходните зони на гръбначния стълб. Такива отклонения могат да бъдат: наличието на допълнителни прешлени, клиновидни прешлени, синостози между прешлени и т.н. Придобитата сколиоза се развива при:

  • Травматични увреждания;
  • Възпалителни заболявания;
  • Рахит;
  • Синдром на Марфан;
  • Системни заболявания;
  • При спастична или вяла парализа и др.

Около 90 % от всички сколиози са идиопатични – точната причина за възникването им не е известна.



Какви са болестните промени?


Промените при сколиоза засягат гръбначния стълб, гръдния кош и органите в него. Най-характерният белег е страничното изкривяване на гръбначния стълб. Най-често то е дъгообразно с една, две или три кривини. По-чести са левостранните сколиози. Ребрата са разперени от страната на конвекситета и приближени от страна на конкавитета. Торзията на прешлените представлява усукване на прешленното тяло спрямо една мислена ос, преминаваща през гръбначно-мозъчния канал. Промени търпят и междупрешленните дискове, които се стесняват от към конкавната страна, а се разширяват откъм конвексната страна. Промените върху прешлените оказват влияние и върху ребрата. Възниква ребрена гърбица откъм конвексната страна, която по предната повърхност на гръдния кош води до хлътване. От другата страна промените са реципрочни.

Сколиотичната деформация води до разместване и притискане на органите в коремната и гръдната кухина.

Според нивото на първичната сколиотична равнина сколиозите биват торакални, торако-лумбални и лумбални. А според големината на кривината сколиозите биват:

  1. Степен – отклонението от вертикалната ос е до 15 градуса;
  2. Степен – отклонението от вертикалната ос е между 15 и 30 градуса;
  3. Степен – отклонението от вертикалната ос е между 30 и 45 градуса;
  4. Степен - отклонението е над 45 градуса.


Какви са симптомите?


Според времето на поява, най-честата идиопатична сколиоза бива:

  • Инфантилна – появява се до 3 години след раждането;
  • Ювенилна – появява се между 3 и 10-годишна възраст;
  • Адолесцентна – появява се след 10-годишна възраст.

Обикновено сколиозата започва незабелязано, без болки. Развива се бавно със слабо отклонение на гръбначния стълб встрани. Постепенно това може да доведе до симптоми, като чувство за по-лесно уморяване, преходни болки. Характерните промени се установяват при клиничния преглед. Първо трябва да се определи височината на двата хълбочни гребена, за да се изключи разлика в дължината на долните крайници. Чрез активно и пасивно странично навеждане се установява възможността за корекция на страничното изкривяване. Чрез навеждане напред се установява размерът на ребрената гърбица. Огледът отпред спомага за установяване на асиметрия на гръдния кош, несиметрично разположение на пъпа, както и на млечните жлези.



Как се поставя диагноза?


Диагнозата се поставя на базата на клиничния преглед и рентгеновото изследване. Рентгенографиите трябва да бъдат фасова и профилна и да се направят в изправено и седнало положение. Рентгенографията може да даде и данни за причините за сколиозата: аномалии в прешлените, рахит и др. Освен това съществуват редица рентгенови показатели за оценка тежестта на сколиозата.



С какво може да се обърка?


Най-вече трябва да се направи разлика между различните видове сколиоза, според причините за възникването им: вродени аномалии, травми, наследствени заболявания и т.н., които трябва да бъдат изключени при поставяне на диагнозата идиопатична сколиоза.



Как се лекува?


Използват се различни методи, според възрастта на пациента, степента на деформацията и вида на сколиозата. Лечението на по-леките форми на сколиоза се извършва с лечебна физкултура, чрез занимания, целящи укрепване на гръбната мускулатура. Подходящи са плувните занимания. Ако при контролни прегледи се установи, че заболяването прогресира, тогава се преминава към друг безкръвен метод за корекция – различни корсети. Когато възможностите за безкръвно лечение се изчерпят, се преминава към оперативна намеса, като при тежки деформации и ригидност на сколиозата може да се започне с дистракционни неоперативни методи, след което се извършва допълнителна оперативна корекция.



Как да се предпазим?


Както за вродените аномалии, така и за идиопатичната сколиоза, причините са неясни, което означава, че не може да се извърши превенция.



Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?


Важно за добрия краен резултат е рано започнатото и компетентно провеждано лечение.