Пиелонефрит


Резюме


Пиелонефритът е възпалително заболяване на бъбреците, което обхваща паренхима и легенчето на бъбрека. Жените боледуват 2-3 пъти по-често от мъжете. Недолекуването или неправилното лечение на острия пиелонефрит може да доведе до хронифицирането му. Хроничният пиелонефрит е най-честото бъбречно заболяване.




Д-р Александър Кръстанов, дм

Специалност: Урология
Работи в: УМБАЛ Александровска - София

Д-р Александър Кръстанов е специалист уролог практикуващ в  София .


От какаво се причинява?


Най-честият причинител на пиелонефрита са Грам (-) бактерии: Е.coli , Proteus, Pseudomonas и др. Е.coli  се изолира при около 60-70% от болните. Грам (+) бактерии като Staphilococcus aureus и Enterococcus faecalis  се изолират по-рядко.

Класифкация

  • Остър първичен пиелонефрит;
  • Гноен пиелонефрит:
    • Апостематоза;
    • Карбункул;
    • Пионефроза;
    • Папиларна некроза.
  • Хроничен пиелонефрит:
    • Активна форма;
    • Латентна форма;
    • Ремисия.
  • Редки форми (емфизематозен и ксантогрануломатозен);
  • Вторични пиелонефрити.


Какви са болестните промени?


Бактериите достигат до бъбреците по три начина (пътища): асцендентен, кръвен и лимфогенен. 

Асцендентен е пътят, при който бактериите достигат бъбречния паренхим по хода на пикочните пътища и посока, обратна на уринния ток (пикочен канал–пикочен мехур–уретер–бъбрек). От голямо значение е наличието на обструкции по хода на пикочните пътища, което благоприятства „изкачването” на бактериите към бъбрека.

По кръвен път бактериите достигат до бъбреците при наличието на възпалително огнище, отдалечено от бъбреците или при септицемия.

 Лимфният път на проникване на инфекцията се оспорва от много автори.



Какви са симптомите?


В зависимост от вида на пиелонефрита симптомите могат да бъдат проявени с различна тежест. При острият пиелонефрит те  са следните: висока температура (38-40 С ̊), разтрисане, обща отпадналост, главоболие, безапетитие, повръщане. Болният съобщава и за болки в кръста (едностранно или двустранно). Наблюдават се промени в урината – тя е мътна и с „парцалчета”. Може също така да има често уриниране и болка при извършването му. При бременни жени, малки деца и хора в напреднала възраст протичането на болестта може да бъде нетипично.

За разлика от острия, хроничният пиелонефрит може да се равива с години и симптомите да бъдат много малко. Тежест в кръста, лесна уморяемост и промени в урината (розова и мътна) са най-честите причини, заради които болните търсят лекарска помощ. С напредване на процеса се появяват сухота в устата, жажда и увеличаване на количеството на отделената урина. Повишеното кръвно налягане, особено при млади хора, може да бъде единствен симптом. При изостряне на хроничния процес, симптомите наподобяват тези на острият пиелонефрит.



Как се поставя диагноза?


Диагнозата се постава като се извършат следните изследвания:

  • Изследване на урината – микробиологичното изследване доказва причинителя на инфекцията. Най-удачно е това да стане, преди да е започната антибиотичната терапия. Също така се намират и левкоцити и левкоцитни цилиндри;
  • Ехография – образно изследване, което дава възможност да се види белезите на възпаление в бъбреците. Освен за диагноза може да се извършва и в хода на лечението, за да се проследи оздравителният процес на бъбреците;
  • Разпит и клиничен преглед – характерните оплаквания и находките по време на прегледа прави поставянето на диагнозата лесно, ако се извършат от опитен лекар;
  • Пълна кръвна картина и хемокултура – това са изследвания на кръвта,  при който се откриват най-често повишени левкоцити, CRP, CУЕ, също така може да се докаже и причинителят.

Други образни изследвания – рентгенографията, венозната урография, КАТ и ЯМР. Използват се при диагнозата на хроничния пиелонефрит. Те влизат в съображение и при по тежко и нехаркатерно протичане на заболяването или при трудности в диагностичния процес.



С какво може да се обърка?


От изключително значение е да се разграничи от коя форма на пиелонефрит страда пациенът, защото има разлика в лечението. Освен помежду си, пиелонефритът трябва да се отдиференцира и от: остър апендицит, жлъчни кризи, абсцес на черния дроб и тумори на дебелото черво.



Как се лекува?


Д-р Александър Кръстанов, дм

Специалност: Урология
Работи в: УМБАЛ Александровска - София

Д-р Александър Кръстанов е специалист уролог практикуващ в  София .



Лечението на острия пиелонефрит трябва да започне веднага и в болнично заведение. Използват се антибиотици, които трябва да бъдат съобразени с вида на причинителя (ако той може да бъде доказан). Антибиотичният  курс е 10-14 дни. При неефективност той може да бъде повторен със друг антибиотик. Най-често използваните групи  антибиотици са: аминогликозиди, хинолони, цефалоспорини, макролиди и др. Необходимо е да се изследва периодично урината, както по време на лечението, така и след него. За да бъде напълно елиминиран инфекциозният процес, трябва след спиране на антибиотичното лечение да се изследва урината през 10 дни и да няма бактериурия три последователни пъти. За температурата и болките могат  да се дават антипиретици и аналгетици.

Лечението на хроничния пиелонефрит нерядко е доста по-трудно от това на острия. Отново се използват антибиотици, но лечебният курс трябва да бъде в повечето случаи по-дълъг. Прилагат се мерки за укрепване на имунитета. По време и след приключване на лечението е необходимо да се правят изследвания на урината за наличие на бактерии.



Как да се предпазим?


За профилактика на пиелонефрита е важно навреме да се лекуват инфекциите на долните пикочни пътища. Вродените малоформации на отделителната система също трябва навреме да се ликвидират, за да се избегнат усложнения, едно от което е пиелонефритът.



Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?


При вече диагностициран пиелонефрит е от изключително значение да се проведе пълният антибиотичен курс и той да не бъде спиран, преди това да реши лекуващия лекар. Укрепването на имумнитета, а също така и уроваксините могат да бъдат от голяма помощ за справянето с инфекциозния процес. Понякога при хроничните пиелонефрити като профилактика от рецедив могат да се използват дълги курсове (до няколко месеца) с редуцирани дози антибиотици.