Резюме
От какаво се причинява?
Какви са болестните промени?
Какви са симптомите?
Как се поставя диагноза?
С какво може да се обърка?
Как се лекува?
Как да се предпазим?
Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

Съдова деменция (Атеросклероза на мозъчните съдове)


Резюме


Съдовата деменция е едно от проявленията на мозъчно–съдовата болест (МСБ), която включва още:

  1. острите исхемични нарушения на мозъчното кръвообращение: транзиторни исхемични атаки, мозъчен инфаркт (инсулт, хеморагичен и исхемичен);
  2. хроничната недостатъчност на мозъчното кръвообращение: хронична, интермитентна вертебро-базиларна (по имената на мозъчните съдове, които засяга) недостатъчност;

Съдовата деменция (наречена още атеросклеротична) е придобито заболяване, при което се наблюдава упадък на когнитивните функции на индивида и личностови промени, в резултат на остри или хронични нарушения в мозъчния кръвоток, причинени от увреждания на кръвоносните съдове. Най-често съдовата деменция е следствие на мозъчна атеросклероза и се наблюдава в напреднала възраст (над 75 години). Атеросклеротичните промени, които се наблюдават в мозъчните съдове, не се различават от тези в другите области, засегнати от заболяването, като коронарните артерии или артериите на системното кръвообращение. Патологичните механизми на увреждане също не са различни и в основата си са процеси на облитериране и тромбообразуване, както и в нередки случаи на разкъсване на съдовата стена поради натрупване на атеросклеротични плаки и промени в структурата й.



От какво се причинява?


Съдовата деменция се развива в резултат на единични или множествени инфаркти в съдовете на мозъчната кора и подкровите структури. Левкоарайозата, която предстявлява субкортикална атеросклеротична левкоенцефалопатия също може да бъде причина за възникване на съдова деменция. Други възможности за оформяне картината на заболяването са хеморагии в мозъчното вещество, мозъчните стомахчета (интравентрикуларни хеморагии) и под паяжиновидната мозъчна обвивка (субарахноидални хеморагии). При загуба на невронални структури в хипокампа, неокортекса и базалните ганглии (различни мозъчни структури) или при наличие на хронична мозъчна исхемия също възникват условия за развитието на заболяването мозъчносъдова деменция. Като причина може да бъде открито и съчетанието от горните фактори с превалиране на значимостта на един или друг от тях.



Какви са болестните промени?


При изследване на мозъчните структури на болни от съдова деменция е установено наличието на множество мозъчни инфаркти с разнообразна големина, които се намират във важни за фунционирането на главния мозък структури като базалните ганглии, челните дялове (имащи значение за волевото поведение и вземането на решения), таламуса. Намерени са патологични промени и в подкоровото бяло вещество на мозъчните хемисфери.



Какви са симптомите?


В началото на заболяването атеросклеротичните промени се изразяват с псевдоневрастенен синдром: отслабено активно внимание, емоционална инконтиненция, трудно усвояване на нови знания и умения, затруднена превключваемост на вниманието, която се изразява в трудно прехвърляне на вниманието от една дейност върху друга.

На фона на гореописаните симптоми се появяват: хипохондричност, оплаквания от главоболие, което се засилва вечер или след натоварване, често се съобщава за пристъпи на световъртеж. Болните са склонни към депресивни състояния.

В развитието на заболяването на преден план излизат паметовите нарушения, които обикновено правят по-силно впечатление на околните и става ясно, че съществува реален проблем. Паметовият дефицит при ясно съзнание засяга предимно краткосрочната и фиксационната памет (тази, която ни помага да се ориентираме в дадена обстановка). Паралелно се появява и едно, а по-често няколко от следните когнитивни разтройства: нарушения в ориентацията, концентрацията, в способността за планиране на дейности, нарушена способност за изпълнение на сложни комплексни задачи, афазия, апраксии.

Характерна за съдовата деменция е т.нар. атеросклеротична промяна на характера, която има следните характеристики: болните стават егоистични, дребнави, придирчиви, започват да досаждат на околните със забележки и изисквания, говорят прекалено много, безцеремонни са и лесно влизат в конфликти. Чертите, които са имали в характера си, се изострят до степен на абнормност, като в интересите им започват да вземат връх инстинктивните пориви за задоволяване на потребностите, а общоприетите норми преминават на заден план.

По-късно освен фиксационната памет се засягат ретенционната (отговорна за съхранението на информацията) и репродукционната памет (тази, която се изразява в спомняне). Мисленето се забавя, става излишно детайлно, изгубва се способността за разграничаване на съществено от несъществено. Речта е бедна и стереотипна.

Съдовата деменция се развива обикновено постепено, но при наличие на инсулти ходът на заболяването може значително да се ускори. Тя обикновено е частична (лакунарна), като е характерно запазване на ядрото на личността (съзнание за идентичност, име, възраст, близки, критичност към състоянието и др.). В редки случаи може да се стигне до развитие на всеобхватна (глобарна) деменция с разпад на ядрото на личността.



Как се поставя диагноза?


 

За поставяне на диагнозата е задължително чрез обективни методи (психологични тестове), да се регистрира когнитивен дефицит, който да е свързан с атеросклеротична патология, изразяваща се в развитие на една от формите на мозъчно-съдовата болест. Когнитивният дефицит трябва да обхваща паметовата сфера и на още две или повече когнитивни функции. Освен рисковите фактори за мозъчно-съдова болест като: дислипидемия, артериална хипертония, захарен диабет, сърдечно заболяване и др., диагнозата се опира на анамнестични данни за прекаран мозъчен-съдов

инцидент и доказване на нарушения в мозъчното кръвообращение чрез образни методи – Доплерова сонография,

компютърна томография (КТ), ядрено-магнитен резонанс и др.



С какво може да се обърка?


В диференциално диагностичен план атеросклеротичната деменция трябва да се отграничи от други деменции, обединявани под наименованието дегенеративни (деменция при болест на Pick, при Creutzfeld-Jakobs, при болест на Parkinson, хорея на Huntingston и др.) като основно е отдиференцирането от деменцията при болест на Алцхаймер (Alzheimer). Болестта на Алцхаймер е най-честата причина за деменция, като на нея се падат около 50% от случаите с вторично настъпил интелектуален упадък. Това заболяване започва в сравнително по-млада възраст – 50-60 години, но не е изключено и по-късно или по-ранно начало. Неговият ход е значително по-бърз и е характерно ранното засягане на ядрото на личността. Липсват данни за риск от мозъчно-съдова болест и за мозъчно-съдови инциденти. За разлика от съдовата деменция, при която огнищната мозъчна симптоматика е честа, при Алцхаймеровата деменция огнищни симтоми не се наблюдават. При болестта на Алцхаймер на КТ-изследване се открива масивна корова атрофия и разширение на вентрикулната система.



Как се лекува?


Лечението на съдовата деменция е към настоящия момент е слабо ефективно. Използват се медикаменти от групата на съдоразширяващите, действащи предимно в мозъчното съдово русло и т.нар. ноотропни лекарства, които подобряват метаболитните процеси в невроните, основно чрез понижаване на нуждата на клетките от кислород. Често при атеросклеротичната деменция се наблюдават епизоди на психоза или депресия, които трябва да бъдат купирани съответно с невролептици и антидепресанти. При безсъние, което е почти винаги налице при съдова деменция, могат да се приложат сънотворни препарати, а при наличие на страхова напрегнатост - анксиолитици. Дозирането на психотропните медикаменти при възрастните болни трябва да става изключително внимателно, тъй като при тях дори малки дози могат да повлияят сериозно на състоянието им.



Как да се предпазим?


Профилактиката на съдовата деменция е всъщност профилактика на атеросклерозата. Не бива да се допуска наличие на нелекувана артериална хипертония и недобър контрол на кръвната захар при захарен диабет. Трябва да се проследява редовно липидния статус и при наличие на отклонения от него да се вземат мерки за прилагане на съответни диетични режими и ако е необходимо медикаментозно лечение.



Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?


Особено важно е да се организира подходяща и индивидуална психотерапевтична и рехабилитационна програма за болните. В провеждането й е добре да бъдат включени специалисти от различни специалности – психолог, невролог, социален работник, медицинска сестра, които екипно и пълноценно да подпомогнат болния да бъде по-вградим в обществото и семейството си и да отложат максимално дълго момента, в който ще има нужда от чужда помощ, за да извършва ежедневните си дейности. При наличието на такава патология от първостепенно значение е да се работи с членовете на семейството на такива болни, на които трябва да бъде разяснена същността на заболяването, необходимостта от по-голямо внимание към болния, промените, които настъпват в поведението на техния близък и факта, че те са несъзнавани и незлонамерени.