Исхемична болест на сърцето (Стенокардия)


Резюме


Исхемичната болест на сърцето (ИБС) може да се срещне още и под наименованието коронарна болест на сърцето, като двете понятия са синоними. В патофизиологичната си същност заболяването представлява несъответствие между нуждите на миокардната мускулатура и доставяното от коронарните артерии количество кръв. Наблюдава се исхемия в миокарда, което води и до основния симптом на заболяването – болката.



От какаво се причинява?


артерии и причини от страна на миокардната мускулатура. Към пръвите спадат:

  • Атеросклероза на коронарните артерии, водеща до стенозата им;
  • Коронароспазъм;
  • Болест на малките интрамурални кръвоносни съдове;
  • Вродени миокардни мостчета (рядко);

Миокардни фактори:

  • Хипертрофия на миокарда;
  • Повишено налягане по време на диастола (времето, когато коронарните артерии се изпълват с кръв);
  • Хипертония;
  • Тахикардия;

Когато говорим за исхемична болест на сърцето и атеросклероза, задължително е да споменем рисковите фактори за развитие на последната. Рисковите фактори за атеросклероза са такива, които не могат да бъдат повлияни – генетична предиспозиция, възраст, мъжки пол и такива, които могат да бъдат повлияни. Повлияващите се фактори от своя страна са такива от първи ред или най-важни:

  • Нарушения на мастната обмяна (дислипопротеинемии);
  • Повишено артериално налягане (хипертония);
  • Захарен диабет;
  • Тютюнопушене;

И рискови фактори от втори ред:

  • Наднормено тегло;
  • Недостатъчна двигателна активност;
  • емоционален стрес и др.;


Какви са болестните промени?


Нарушенията причинени от атеросклерозата на коронарните съдове се изразяват в намаляване на лумена на съдовете до пълното им запушване и в създаване на предпоставки за тромбообразуване при атеросклеротични плаки, които са нестабилни.

Посочените по-горе основни рискови фактори, в съвкупност или по отделно, водят до натрупване на липидни конгломерати в коронарните съдове, това са така наречените атеросклеротични плаки. Когато не са големи по размер, те не предизвикват някаква симптоматика. При нарастването си обаче, причинено от действието на рисковите фактори, те стесняват до такава степен просвета на съдовете, че в даден момент кръвта, постъпваща по тях, се оказва недостатъчна да храни работещият миокард – появява се исхемичната болка.

Според тежестта на намаляване на лумена на коронарните съдове, се наблюдават няколко степени на тежест:

  • Първа степен – 25-49% стеснение;
  • Втора степен – 50-74% стеснение;
  • Трета степен – 75-99% стеснение - критична степен, поява на симптоматика;
  • Четвърта степен – 100% пълно запушване;


Какви са симптомите?


Формите на исхемичната болест на сърцето са няколко:

  1. Ангина пекторис (Angina pectoris) – основна е гръдната болка, в резултат на обратима миокардна исхемия. От своя страна ангина пекторис се разделя на стабилна, при която пристъпите възникват редовно по типичен механизъм и се повлияват от съответно лечение или спиране на физическа активност и емоционално напрежение. За нестабилната ангина е характерен нарастващ интензитет на болката и честотата на пристъпите, също така наличие на пристъпи при покой и увеличена нужда за медикаментозно купиране на пристъпите. Всяка новопоявила се ангина се третира като нестабилна. Особени форми са – Ангина на Prinzmetal: обратима форма с ЕКГ промени, но без наличие на промени в ензимната активност; Преходна ангина пекторис: появява се в началото на натоварване, след което симптомите отзвучават; Angina decubitus (ангина в легнало положение): пристъпите обикновенно са нощем по време на сън.
  2. Инфаркт на миокарда (поради важността му е разгледан отделно).
  3. Исхемична увреда на миокардната мускулатура, левокамерна сърдечна недостатъчност в резултат на ИБС.
  4. ИБС, протичаща с нарушения на сърдечния ритъм.
  5. Внезапна сърдечна смърт.


Как се поставя диагноза?


Поставянето на диагнозата запчва от регистрирането на характерните ангинозни (протичащи с гръдна болка) пристъпи. Не бива да се забравя обаче, че един значителен процент от исхемичната болест протича безболково, ето защо в съображени влизат редица инструментални методи за изследване. На първо място може да се постави електрокардиографския запис (ЕКГ), като особено важно е да се съпоставят записите, направени при покой, с тези при физическо натоварване, при които се регистрират съответни промени (основно st-депресия в съответстващите на стенозата отвеждания). Свое място имат и ехографията при натоварване, както и радиоизотопните изследвания. Дефинитивно диагнозата се поставя чрез рентгеново изследване – коронарография. Чрез определен достъп в коронарните артерии се вкарва контрастно вещество, като по този начин чрез рентгенов апарат се регистрира състоянието на проходимост на артериите. Изследването е инвазивно.



С какво може да се обърка?


В съображение влизат заболявания и състояния, протичащи с гръдна болка:

  • Аортни пороци;
  • Пролапс на митрална клапа;
  • Хипертрофична кардиомиопатия;
  • Перикардит;
  • Bland-White-Garland синдром - дясната коронарна артерия, вместо от аортата се отделя от пулмоналната артерия, която съдържа венозна кръв. Наблюдава се у млади хора;
  • Гръдни болки от несърдечен произход:
    • Белодробна емболия;
    • Плеврит;
    • Болест на Bornholm, плевродиния, причинена от коксаки вирус;
    • Медиастинит;
    • Дисекираща аневризма на аортата - разслояване на аортната стена;
    • Болести на хранопровода;
    • Болести на ребрата и гръбначния стълб;
    • Titze синдром - болка и оток в тази част на ребрата, разположена между костта и хрущяла;
    • Остър панкреатит;
    • Жлъчна колика;
    • Da Costa синдром - функционална болка (безобидна), поставя се като последна диагноза.


Как се лекува?


Нестабилната стенокардия се лекува задължително в болнично заведение, като третирането и е подобно на това на миокардния инфаркт (виж там).

Основна група медикаменти в лечението на стабилната ангина е тази на нитропрепаратите. В съображение влизат бетаблокерите и калциевите антагонисти. Необходимо е да се извършва профилактика на тромбообразуването чрез тромбоцитни антиагреганти.

Методи за реваскуларизация:

  • Катетърна балонна дилатаця;
  • Имплантиране на стенд;
  • Ангиопластика;
  • Коронарна хирургия.


Как да се предпазим?


Чрез изключване на рисковите фактори за възникване на атеросклероза се извършва първична профилактика на исхемичната болест на сърцето.



Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?


При вече налични проблеми се налага провеждането на вторична профилактика, целяща избягването на усложнения, която включва следните мерки:

  1. Забрана на тютюнопушенето;
  2. Контрол и корекция на дислипопротеинемията, диабета, хипертонията;
  3. Нормализиране на теглото и оптимизиране на физическата активност (под лекарски контрол);
  4. Умерена употреба на алкохол и приложение на витамин Е.