Остър вирусен хепатит C

Резюме

Острите вирусни хепатити са инфекциозни заболявания, които се причиняват от поне 5 известни хепатотропни вируса, които определят и типа на острия вирусен хепатит – A, B, C, D или Е.

От какаво се причинява?

Вирусът на хепатит С (HCV) принадлежи към род Hepacivirus , сем. Flaviviridae. Вирусът съдържа РНК-ов геном и е с висока генетична вариабилност. Съшествуват множество субтипови варианти с различно географско разпространение. У нас преобладава субтипът HCV 1b. HCV е много издържлив в околната среда.

Какви са болестните промени?

Източник на инфекцията са болните хора и заразоносителите. Вирусът се предава по няколко начина:

Трансмисивен - чрез кръвопреливане, медицински манипулации, използване на общи игли при наркомани, хемодиализа, както и при органна и клетъчна трансплантация;
Сексуалното предаване и предаването от майка на плода се счита за рядкост.

Не са изяснени точните механизми на чернодробно увреждане от хепатитния С вирус. Счита се, че вирусът няма директен цитопатичен ефект, т.е не води до лизиране и деструкция на чернодробните клетки. Най-вероятно имунния отговор към вируса в първите няколко седмици на заболяването определя клиничния изход.

Какви са симптомите?

Клиничните симптоми не се различават от тези при другите вирусни хепатити и разграничаването на острия вирусен хепатит С става с помощта на серологични маркери. Клиничната картина при вирусните хепатити варира от безсимптомни форми или слабо изразен астено-адинамичен синдром (изразяващ се в обща слабост, лесна уморяемост) до тежко протичане с фатален край. Инкубационния период при различните видове остър хепатит варира, но е характерен дългия инкубационен период на заболяването - от порядъка на седмици и месеци. Инкубационните периоди при 5-те известни хепатитни вируса са следните:

Хепатит А - 15-40 дни;
Хепатит В - 60-180 дни;
Хепатит С - 60-120 дни;
Хепатит Д - 60-180 дни;
Хепатит Е - 21-40 дни.

След изтичане на инкубационния период настъпва т.нар продормална фаза на болестта. Това е предиктеричният стадий, т.е периодът, в който има изразена клинична симптоматика, но все още не се наблюдава пожълтяване (иктер). През този период се наблюдава: астено-адинамичен синдром - обща слабост, намалена работоспособност, главоболие, лесна уморяемост, намаление на апетита; диспептичен синдром - гадене, повръщане, коремни болки, диария; грипоподобен синдром - болки в гърлото, катарални прояви, повишена температура.

В края на продормалния период урината потъмнява и се появява жълтеница (иктер) по кожата и лигавиците (конюктиви, склера). Това поставя началото на иктеричния период. С нарастване на жълтеницата по интензитет субективното състояние на пациентите се подобрява. Иктера достига своя максимум за 1 седмица, след което постепенно отзвучава. Черният дроб се увеличава и е болезнен при палпация. При лабораторните изследвания се откриват увеличени пигменти в урината (билирубин и уробилиноген) и увеличени трансаминази - ASAT и ALAT, вътреклетъчни чернодробни ензими, които се повишават многократно при увредена чернодробна функция. Трансаминазите при остър вирусен хепатит достигат 4-цифрени стойности. Общият билирубин в кръвта е увеличен за сметка на директната му фракция. Иктеричният период трае около 7-10 дни. При протичане без усложнения след него настъпва рековалесцентният период (оздравителен). При т. нар. холестазни форми на хепатита могат да се установят увеличени стойности на холестазните черносробни ензими - алкална фосфатаза и глутамилпептидаза. Тези ензими се увеличават, когато се развиват застойни явления в черния дроб. В хода на заболяването могат да се появят и оплакания от органи и системи извън черния дроб - предимно по имунен механизъм могат да се засегнат съдовете (васкулит), артралгии, обриви.

Най-чести обаче са субклиничните недиагностицирани форми, които имат голямо епидемиологично значение. Отсъствието на симптоми по време на острата фаза на заболяването и високият процент на хронифициране на инфекцията са причина за изява на болестта в крайните фази на чернодробно заболяване. Хепатит С хронифицира в над 85% от случаите.

Как се поставя диагноза?

С помощта на клиничните, епидемиологичните данни и лабораторните показатели (билирубин и чернодробни ензими). Разграничаването на острата хепатит С инфекция от новооткритата хронична инфекция понякога е трудно. За диагностични маркери се използват HCV RNA (доказване на РНК на вируса чрез PCR) и анти-HCV-антитела. Ранното лабораторно доказване на остра инфекция може да стане с откриване на HCV RNA при липса на данни за чернодробно увреждане и липса на специфични противовирусни антитела. В ранната фаза на заболяването се наблюдава прозоречен период, през който не се открива РНК в серума, а антителата още не са иозработени и вирусът не може да се докаже. Този период трае 1-2 седмици. Хроничната активна инфекция се характеризира с наличие на HCV RNA и анти-HCV-антитела в серума.

С какво може да се обърка?

Най-често се прави диференциална диагноза между различните остри вирусни хепатити, което става с помощта на имунологичните методи. Диференциалната диагноза включва и остро възпаление на черния дроб причинено от нехепатотропни вируси, например Epstein-Barr virus, Cytomegalovirus и др, както и обострен хроничен хепатит. Трябва да се изключат всички причини за остър хепатит - бактериални инфекции, токсини, химични вещества, отравяния, алкохол, лекарства, наркотични вещества.

Как се лекува?

Противовирусното лечение в острата фаза на инфекцията с хепатит С вирус не е проучено и утвърдено поради рядкото откриване на болестта в остра фаза. Смята се, че ранното лечение с интерферон предотвратява хронифицирането в голям процент от случаите. В болшинството от случаите лечението на хепатит С се провежда в хроничната му фаза с пегилиран интерферон и рибавирин по схема.

Как да се предпазим?

Профилактиката се извършва чрез прекъсване на пътищата на предаване на инфекцията – трансмисивен - чрез кръвопреливане, медицински манипулации, използване на общи игли при наркомани, хемодиализа, както и при органна и клетъчна трансплантация. Сексуалното предаване и предаването от майката на плода се считат за рядкост. Необходим е строг контрол над стерилизацията на инструментариума, изследване на донорите на кръв, избягване на рисково поведение (наранявания с медицински инструментариум, използване на общи игли от наркомани).

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

Лечението на хроничния хепатит С показва висок процент на успеваемост. За съжаление хепатит С все още остава водеща причина за чернодробна цироза и чернодробен рак в целия свят.